Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Вилчур се засмя.

— Не беше много трудно.

— Във всеки случай намерих, че е подходящо, mon cher, да ти направя посещение и ти правя. Извини ме, че моето сако е възкъсо и че може би не съм gentlemen-like [29] В случая — изискан (англ.). — Б.пр. , но тази външност се компенсира стократно от тържественото вътрешно настроение. Погледни ме в очите и ще видиш душата ми в гала тоалет. Трябва да ти призная без преувеличение, драги кардинале, че почувствувах към теб някаква с нищо необяснима симпатия и влечение, което щеше много да ме разтревожи, мен лично, ако не беше пълната увереност, че въпросите, отнасящи се до периметрите на Ерос, отдавна вече съм ликвидирал за наше общо взаимно, значи за мое и на Ерос, удовлетворение. Любовта, cher ami, е откритие на хора, които не обичат да мислят, на които мисленето създава значителни трудности. Що се отнася до мен, никога не съм забелязвал у себе си нещо подобно. Мисля толкова лесно, колкото ти с ножчето режеш по човешкото тяло на зигзаг за успокоение на касапския ти инстинкт.

Влезе Юзеф с надменно и презрително лице, носеше на табла две бутилки коняк и водка заедно с чашки и кафе. Като го видя, Йемьол извика:

— Привет на тебе, служител на Палада, майордом и достопочтен прислужник. Радвам се, че си донесъл на своя господар водка, а за мен коняк. Долавям все пак у теб известни проблясъци на интелигентност. Можеш да разчиташ на моето благоволение, пазителю на домашното огнище. Ако професорът те изгони, обади ми се. Човек никога не знае… не знае!

Прислужникът с невъзмутимо спокойствие постави на масата подноса и величествено излезе. Вилчур каза:

— Знаеш ли, приятелю, че днес е Бъдни вечер? Може би тая вечер ще я прекараме заедно, а?

Йемьол сви замислено вежди.

— Вярно е, че вече получих покана от председателя на Министерския съвет и от княз Радживил, но предпочитам да остана при теб. Обикнах те, откакто се уверих, че умееш да слушаш. Защото не е кой знае какво изкуство да бъдеш обикновен, глупав човек и да искаш непрекъснато да бъбриш, за да разкриваш своята духовна пустота, изкуство е да умееш да слушаш и затова, carrissime [30] Скъпи (лат.). — Б.пр. , ще остана с теб при условие обаче, че гостоприемството ти няма да се ограничи с това количество алкохол, което виждам в тези съдове, а твоята мълчаливост — в сегашните граници.

Вече напълно се беше стъмнило и Вилчур запали лампата. От трапезарията в съседство долиташе шум от приготовленията за вечеря. Юзеф подреждаше приборите. Професорът надникна там и каза:

— Юзеф, сложете масата за двама.

Радваше се на компанията на този чудак, неговото бъбрене му действуваше успокоително. Под повърхността на неудържимото дърдорене понякога се криеха дълбоки и неочаквани мисли, някакви изненадващи асоциации, които откъсваха мислите на професора от личните му проблеми, насочвайки ги към абстракция. Но какво повече можеше да желае Вилчур сега?

Когато седнаха на масата, Йемьол яде малко, но пи и говори много. Юзеф с нескривано отвращение му сменяше чиниите и слагаше отново напълнени.

— Харесваш ми, приятелю — потупа той прислужника по рамото. — Можеш да разчиташ на мен. Ако един прекрасен ден твоят господар те уволни, обади ми се. Ще те препоръчам на моя постоянен придворен доставчик, достопочтения от всяка гледна точка Дрожджик. Кажи ми само ще успееш ли умело да изхвърляш през вратата посетителите, които не са много симпатични?

Върху достолепното лице на Юзеф се изписа необуздано желание. Пристъпи половин крачка, а ръцете му правеха такива движения, сякаш той веднага искаше да докаже, че нищо не би могъл да върши така добре, както да изхвърля нежелани гости, Йемьол обаче не обърна внимание на това и заговори на Вилчур.

— Не си ли се замислял някога, signore, над чудната тайнственост на социологичния механизъм, където винаги има известно quantum [31] Количество (лат.). — Б.пр. хора, на които се харесва helotyzm [32] Новообразуване от hilos (стгр.), илот — спартански държавен народ. — Б.пр. ? Предопределени парии. Роби по призвание и по принуда, която идва от самите тях. Тяхната мисия е да служат…

— Всеки служи на някого или на нещо — забеляза Вилчур.

Йемьол поклати глава.

— Tournement de tete [33] Главозамайваме (фр.). — Б.пр. , amigo [34] Приятелю (исп.). — Б.пр. . Аз никому не служа, на никого и на нищо. Свобода. Разбираш ли думата „свобода“? Аз я разбрах преди повече от тридесет години. Някога и аз бях роб, роб на несметно количество господари, а именно: държавата, народа, религията, чувствата от най-различно качество и калибър, честта, амбициите. Нямат чет. И един прекрасен ден видях, че страшно съм се омотал във всичко това. Обхвана ме удивление, а после безсмислено се разсмях и ето, с един скок, изпълнен с грация, изскочих от цялото това бунище освободен, независим, волен. Не се и огледах дори, за да видя какви развалини съм оставил зад гърба си. И до ден-днешен нищо вече не можа да смути моята свобода.