Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Когато прислужникът излезе, Вилчур си каза:

— Тоя Юзеф е станал страшно бъбрив.

Всъщност Вилчур сам беше виновен за това, тъй като през последните дни често се впускаше в разговори с прислужника. Същия ден, привечер, когато чу, че Юзеф се кара с някого в антрето, повика след това прислужника, за да попита кой е бил и какво е искал.

— Беше някакъв нахален дрипльо, господин професоре, искаше да го пусна при вас и дори се осмеляваше да твърди, че бил ваш приятел, с извинение.

— Приятел? — учуди се Вилчур. — А каза ли си името?

— Да, само че някакво странно име; Не приличаше на евреин, а презимето му беше съвсем еврейско. Нещо като Шекспир.

Професорът се засмя:

— А името му е Уилям, нали?

— Точно така, господин професоре. А от три метра вонеше, с извинение, на ракия и аз, разбира се, виждам, че това е човек неподходящ и дори може би някакъв подозрителен субект. Ама че нахално животно! Викам му аз, че господин професорът не е във Варшава, а той ми казва, е извинение, че на него му е достатъчно някакво, само че не помня какво, но нещо мръсно беше, някакво си спирално тяло или нещо подобно. Ала когато ме нарече цембер ли, цербер ли, не издържах и го изхвърлих през вратата. Разбира се, веднага след това си измих ръцете, защото от такъв един тип може и разни бактерии да те полазят.

В този момент в затворената стая, която не се използваше през зимата и от която се излизаше на терасата, се чу звън от счупени стъкла. Юзеф скочи към вратата. Едва успя да я отвори и на прага се показа Циприан Йемьол.

— Шекспир — кресна Юзеф. — Вмъкна се. Полиция! Ще ти дам аз да се разбереш!

Хвана нахълталия за яката и тъй като го надвишаваше по ръст и го превъзхождаше по сила, започна да го разтърсва като хрътка заек.

Йемьол извика, без много да се вълнува:

— Президенте, заповядай на твоя Атлас да спре това земетресение. Заповядай му веднага, ако ли не, аз сам ей сега ще го обезвредя.

Последните си думи той придружи с един светкавичен удар в ребрата на Юзеф. Пострадалият веднага го пусна и псувайки, отскочи на няколко крачки.

— Юзеф, остави го на мира — обади се професор Вилчур.

— Да извикам ли полиция, господин професоре — каза прислужникът, крайно възбуден.

Йемьол го измери с презрителен поглед:

— Извикай, архангеле, и кажи да те оседлаят. Президенте, разреши му да се предаде в ръцете на полицията. Непростима загуба е, че такава мутра все още не е намерила мястото си в албума на полицията. А сега, оттегли се, недостойни Лепорело, и ни остави сами, тъй като вече се свечерява.

Професорът даде знак с ръка на Юзеф, който отново се канеше да скочи към Йемьол, сви рамене и се отправи към вратата.

— Дарителю на всякакви удоволствия — бързо извика Йемьол. — Заповядай на своя мамелюк, darling, да донесе някаква люта напитка, с която да напълним вътрешностите си. Като хирург длъжен си да знаеш, че нищо не действува така благотворно при заздравяване на рани както четиридесет и пет процентовият алкохол. Изкарай докрай моето лечение.

Професорът се усмихна.

— Кога те изписаха от болницата.

— Днес, my beautiful friend [25] Красиви ми, приятелю (англ.). — Б.пр. Aujoud’hui. [26] Днес (фр.). — Б.пр. В мъгливото декемврийско утро излязох в този сняг студен и чужд, нареди по-скоро да ми дадат водка в името на любовта към ближния или в името на каквато и да е, или в името на каквото ти дойде наум сега.

Професорът утвърдително кимна в отговор на въпросителния поглед на прислужника. Циприан Йемьол се разположи в един фотьойл, без да се стеснява, и когато Юзеф излезе, кротко се изсмя.

— О, какъв профан, какъв невежа. Мисли, че като затваря вратата под носа ми, ще ми попречи да се срещна с теб, драги маестро. Някога наистина имаше такова време, когато вратите бяха някаква преграда за мен. Аз пък имам странния навик да не вярвам, че някой не е вкъщи, ако в същото време го виждам през прозореца. А точно когато идвах, видях твоя бюст на прозореца, darling.

Професорът каза:

— Никого не приемам, защото искам да си отпочина, затова поръчах на прислужника си…

— Satis [27] Достатъчно (лат.). — Б.пр. . Прощавам ти. Аз съм великодушен и снизходителен. И аз понякога търся уединение, но само в тези случаи, когато, разполагайки с незначително количество алкохол, съм изложен на опасността от нечие благосклонно участие в консумирането му. Доколкото разбирам, мой драги ескулап, ти се укриваш по някакви други причини. Да не говорим за тях. Аз обаче трябваше да ти изкажа благодарността си за това, че позакърпи някак моите тленни останки и ме доведе до състояние на общественополезен. Честно казано, не зная дали не обиждам вечността, която трескаво ме очаква. Представи си как хорът на ангелите и не по-малко ефектните дяволски хорове се надвикват помежду си според всички оперни правила в спор за моята възвишена душа. А в това време някакъв си тип, някакъв си homo simplex [28] Скромен човек — Б.пр. , който обладава чудното изкуство да кърпи хорските черва, им изтръгва желаната плячка.