Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Един час по-късно, когато свърши визитацията, професорът влезе в операционната. От паметния случай с Донат той винаги още веднъж лично преглеждаше всеки пациент — проверяваше състоянието на сърцето и дали болният не страда от идиосинкразия и не е алергичен към някой упойка. Това отнемаше доста време, но той предпочиташе да разчита само на себе си.

Първата операция трая повече от час и беше успешна, отлична. Постгрипозното гнойно огнище в мозъка беше изрязано и почистено. Следващите операции също минаха леко. Вилчур обаче реши да отложи последната с половин час. Трябваше да си почине. Безсънната нощ и нервното напрежение направиха своето. Докато седеше в горе, до операционната, дойде Добранецки, поздрави го и каза:

— Ранцевич ми каза, че сте изморен. Да определим някой друг да отреже този апендикс?

— Не, благодаря ви — усмихна се Вилчур.

— Защото аз сега съм свободен. Евентуално.

— Не, много ви благодаря — не можа да сдържи раздразнения си тон Вилчур. Стана и натисна звънеца.

— Пациентката — в операционната — разнесе се зад вратата гласът на фелдшера.

Добранецки излезе. Вилчур отвори малкото аптечно шкафче, извади шишенце с бром, изсипа в чашата доста голяма доза, наля вода и я изпи.

Когато започна да оперира, беше се овладял почти напълно и беше сигурен във всяко свое движение. Точно измерен кос разрез. Няколко капки кръв върху бялата подкожна тлъстина и синьовиолетовото сплитане на червата. Нажежената игла на електрическия апарат с кратко и остро съскане изпълни задачата си и възпаленият апендикс се озова в стъкленица с формалин. Операцията беше към своя край. На четиридесет и петата минута постави скобите.

— Дванадесет, тринадесет, четиринадесет, петнадесет… — броеше инструментите доктор Жук.

Извозваха, болната от операционната.

— Липсва един инструмент — каза доктор Жук спокойно.

Миг на смущение. Професор Вилчур, който вече сваляше маската, каза хрипкаво:

— Обратно на операционната маса.

Отново трябваше да се отваря коремната кухина, за да се извади от гънките малкият никелиран предмет, който проблясваше. Горещината в операционната и умората бяха довели Вилчур до такова състояние, че той само с последни усилия на волята не губеше съзнание, крепеше дейността на мозъка и сръчността на ръцете си. Чувстваше, че всеки момент може да припадне. За щастие издържа докрай.

Откараха пациентката в момент, когато се събуждаше от упойката. Олюлявайки се, Вилчур излезе след нея в хладния коридор. Скъса маската и остана няколко минути опрян о перваза на прозореца. Малко по малко идваше на себе си и силите му се възвръщаха. Даде си сметка, че шумът, както му се счуваше, е резултат от прекалено голямата доза бром. Бавно се отправи към гардеробната. Един санитар му помогна да се преоблече и Вилчур нареди да му донесат коженото палто и шапката. Без да се отбие дори в своя кабинет, излезе на улицата.

В това време в болницата гъмжеше като в кошер. Наистина да се забрави инструмент в коремната кухина и да се стигне неизбежно до повторна операция, не беше рядък случай, това ставаше с много хирурзи. Вилчур обаче беше прочут със своята изключителна концентрация на мисълта и със своята наблюдателност и никога не беше му се случвало подобно нещо.

Разбира се, тези, които му асистираха, също бяха забелязали проявите на слабост, а доктор Жук, който го бе наблюдавал внимателно и бе предполагал дори, че може да му стане лошо, беше подготвен в случай на нужда лично да замести професора и да завърши операцията.

Сега елитът на болницата се беше събрал в кабинета на професор Добранецки, който казваше:

— Ние всички го уважаваме, признаваме заслугите му, изпитваме голяма симпатия към него, но това не означава да си затваряме очите пред фактите; той е стар и има нужда от почивка, но в никакъв случай не разрешава да му се казва. Та сега това ще му се случва все по-често. Наистина не зная какво да предприема.

Сред всеобщото одобрение се разнесе треперливият глас на доктор Луця Канска.

— Нищо не трябва да се прави. Трябва да се отворят прозорците и да се проветри отвратителната атмосфера, за чието изграждане се трудят злонамерени хора. Трябва да се противопоставим на отвратителните клюки, лъжи и козни. Не зная дали някой, който и да било, би успял да запази спокойствие и самообладание след всичките тези клевети, подли коварни интриги и това къртовско подкопаване на почвата, с които е заобиколен професор Вилчур. Какъв позор! Какъв срам! Много се лъжат тези, които заради своите мръсни цели искат да принудят професор Вилчур да падне. Криво са си направили сметката. Такъв човек като него няма да се превие пред подлостта на недостойните интриги, всеки честен ще застане на негова страна!