Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

Луця се обади с тон на обяснение:

— Аз, господин професоре, исках само да отбележа, че професор Добранецки…

— Да не говорим повече — прекъсна я той категорично. — Опазил ви бог от каквито и да било откровения пред когото и да било. Но да оставим всичко това. Вижте, моля ви, колко красива е нощта. Колко звезди!

Той се наведе към нея с усмивка:

— Обичам есента. Обичам я. А вие?

Съдържанието на сутрешните вестници накара Нина Добранецка да пламне. Тя нареди да й донесат всичките и сред тях нямаше нито един, който да не помества интервюто с нейния съпруг. Почти всичките поместваха и остри коментари, които заклеймяваха достойното за наказание нехайство в една болница, години наред прочута със своя образцов ред и с високото равнище на лекарския персонал. Някои вестници настояваха професор Вилчур да се оттегли, други изразяваха опасения, че щом като в тази болница са се отнесли така немарливо към един толкова богат пациент, прочут в целия свят, то как ли се отнасят там с обикновените хора. Всички вестници напомняха, че дългогодишната амнезия на професор Вилчур не може да не е оказала влияние върху неговия интелект и доказателство за това са остатъците от запазило се предпочитание към използването на билки, дори на билки, които науката отдавна вече е признала за безполезни или пък просто за вредни.

На Нина й се струваше, че даденото от мъжа й интервю е твърде слабо. Този човек беше изпуснал един великолепен случай да смаже, да смаже своя противник докрай и да го свали от сцената. Преувеличените комплименти по адрес на Вилчур бяха излишни. Трябвало е по-ясно да се подчертае неговата възраст и да се цитират доказателства за прояви на рецидиви на амнезия. След като прелисти вестника, Нина натисна звънеца и попита прислужницата:

— Стана ли господин професорът?

— Господин професорът излезе още преди един час.

— Преди един час?! — учуди, се Нина.

Предишния ден тя не беше виждала мъжа си. За смъртта на Донат беше научила от извънредните издания на вестниците. Няколко пъти опита да се свърже със съпруга си по телефона, но от болницата отговаряха, че той не може да се обади. Добранецки се върна късно през нощта, когато тя вече спеше. Сега пък беше излязъл от къщи преди осем часа, нещо, което никога не беше правил.

— Можеш да отидеш и да ми приготвиш банята — отпрати тя прислужницата.

Нина реши да не стои със скръстени ръце. Преди всичко трябваше да узнае какъв отглас бяха предизвикали сред техните познати статиите в сутрешните вестници и да се постарае да настрои различни влиятелни лица така, че те да се отнесат колкото може по-критично към Вилчур. При създадената от обстоятелствата атмосфера това не беше много трудно. Всеки, който разговаряше с Нина, много добре знаеше, че госпожа Добранецка, като съпруга на заместника на Вилчур, има по-точна и по-богата информация от печата за протичането на операцията и за причините за смъртта на Донат.

И Нима оправда надеждите им.

Добранецка имаше големи връзки и умееше да говори убедително. В резултат клюките и коментарите около трагичния случай все повече се разрастваха, придобиваха очертанията на най-фантастични хипотези, догадки и подозрения. Случаят бе просмукал Варшава така, че не можеше да слезе от колоните на вестниците. Кампанията беше насочена не само против Вилчур като личност, а всъщност се прицелваше в неговото положение в лекарския свят и в неговата слава на хирург.

Нина не беше от тези, които подбират средствата за борба, не беше и от онези, които биха се отказали да направят какъвто и да било ход, ако той можеше да ги доближи до целта. Няколко дена по-късно точно по този повод между нея и съпруга й се стигна до остро сблъскване.

По време на консулт при един пациент професор Добранецки чу от доктор Хриневич едно толкова безсмислено обвинение по адрес на Вилчур, че трябваше да възрази дори само от чувство за благоприличие. Обвинението се основаваше на това, че Вилчур в някои случаи вместо лечение прилагал знахарско „баене“. За момент Добранецки дори помисли, че Хриневич подло го провокира.

— Глупости, колега — каза недоволно той. — Как може да вярвате на подобни нелепости?

— Моята сестра го е чула от вашата съпруга — отговори лекарят.

Добранецки избъбри нещо, че сигурно е станало някакво недоразумение, но когато се прибра вкъщи бурно започна да обвинява жена си:

— Ти наистина нямаш никаква мярка, нито усет, нито здрав смисъл. Та нали по този начин компрометираш мен самия. Не може да се внушават на хората абсурди, на които никой благоразумен човек няма да повярва.