Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Благодаря ви, колега — отговори Вилчур и добави, поглеждайки часовника си: — Трябва преди всичко да прогледам гърлото на Донат. Готова ли е малката операционна?

— Да, господин професоре.

— Вие, колега, ще заемете голямата за цели четири часа, нали? — обърна се Вилчур към Добранецки. — Ще се радвам, ако успеете да го спасите.

Добранецки сви рамене.

— Напълно безнадеждна работа. Шансът е едно на сто.

Докато Вилчур си слагаше престилката, под прозорците се разнасяха все по-високи и по-високи викове. Лекарите си разменяха усмивки. Разбраха се без думи. Колски обаче забеляза:

— Хората все пак ценят повече изкуството, отколкото здравето. На никого от нас нямаше да направят такива овации.

— Колега, вие забравяте професор Вилчур и неговата популярност — леко подхвърли Добранецки.

— Популярността я дължа не на това, че съм лекар, а на това, че бях пациент — отговори Вилчур и излезе от кабинета. Веднага след него излезе Колски.

Добранецки тежко се отпусна на креслото. Лицето му застина съсредоточено. След миг натисна звънеца. Влезе сестрата.

— В коя стая е настанен Донат? — кратко попита той.

— В четиринадесета, господин професоре.

— Моята операция е в един?… Моля ви, погрижете се да съобщят на доктор Бернацки. Благодаря, свободна сте.

Когато излезе, той стана и погледна часовника си. Изчака половин час и също после излезе. Широка мраморна стълба водеше към първия етаж. Номер четиринадесет беше точно до нея. Той почука и влезе. Донат се преобличаше с помощта на една сестра. Като видя Добранецки, весело се обади:

— А, професоре! Много се радвам, че ви виждам. Днес ще ме касапите.

— Добър ден, маестро. Изглеждате чудесно — задържа той ръката на певеца, — но защо говорите в множествено число? Нали изрично пожелахте да ви оперира Вилчур. Нямате доверие, скъпи маестро, в своя някогашен лекар.

— Имам ви пълно доверие, професоре — пресилено се засмя Донат.

— Да оставим това настрана — отговори Добранецки с непринуден тон. — Разкажете ми какво става с вас — разбира се, не за вашите успехи като артист, защото с тях са изпълнени всички вестници, а за личните ви историйки. Все така ли неудържимо жънете любовни успехи?

Донат искрено се разсмя.

— Ах, никога няма да се наситя на това! — Очите му светнаха.

— Все пак трябва повече да щадите сърцата на жените, а и своето собствено сърце в пряк и в преносен смисъл — започна да се шегува Добранецки.

Той казваше това не без основание. Донат, въпреки цъфтящия си външен вид, почти атлетическото си телосложение и страстния си темперамент, още на млади години не се отличаваше с особено крепко сърце. По онова време майката на Донат често се съветваше с Добранецки за сина си, тъй като бяха много близки.

На вратата се почука тъкмо когато Донат оживено разказваше някакво свое ново приключение. Беше доктор Канска. Според правилника трябваше да прегледа пациента преди операцията. Но когато завари професора и вече подготвения за операцията пациент, тя се спря на прага.

Мен ли търсите? — запита Добранецки. — Да, много добре, че се обаждате. Колежке, бъдете така добра да прегледате моето старче. Вие го знаете, стая 62. След малко отива на операционната маса. Няколко инжекции за укрепване по ваша преценка, няма да са излишни. Благодаря ви, побързайте моля.

Доктор Луця искаше да попита нещо, но Добранецки вече беше се обърнал към Донат и казваше:

— И после какво, маестро?

— Много красиво момиче — полюбопитствува Донат. Лекарка ли е?

— Да, това е нашата млада интернистка — обясни Добранецки.

След няколко минути се появи доктор Колски с един фелдшер.

— Маестро, време е вече за операционната.

Операцията започна точно в определения час.

Този вид операции не бяха нито от тежките, нито от трудните. За по-сигурно обаче на Донат му направиха пълна упойка — заради гласа на пациента местна упойка не се препоръчваше.

На операцията присъствуваха доктор Янушевски и доктор Колски. Силната светлина на операционната лампа се отразяваше от рефлектора и многократно засилена, осветяваше гърлото на пациента. От дясната страна, зад жлезата, имаше израстък с форма на разполовен лешник, малко по-тъмен от заобикалящата го лигавица. Засега той не застрашаваше гласа на Донат, а не можеше да застрашава и здравето му, тъй като беше доброкачествен тумор. Все пак напоследък непрекъснато нарастваше и беше добре да бъде отстранен за по-голяма сигурност. Според предвижданията на професор Вилчур цялата операция не трябваше да отнеме повече от двадесет и пет до тридесет минути.