Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Законодателят за съжаление не предвижда същите възможности в лекарската професия. Но ако не беше така, стенограмата от днешния процес щеше да бъде достатъчна Антони Кошиба да получи докторат. Възможно ли е да се дадат по-добри, по-красноречиви доказателства за знанията и уменията му от тези, които събра съдопроизводството, от показанията на свидетелите, явили се всъщност не като свидетели, а като веществени доказателства, като живи документи за медицинските умения на обвиняемия.

— Явили се тук като библейския Лазар при думата: „Стани!“… и дошли да засвидетелствуват истината, дошли да посочат с пръст своя благодетел и да извикат: — Този е! Бяхме хроми, той ни помогна да проходим, бяхме болни, той ни вдигна, бяхме пред гроба, той ни даде живот!

— Обаче господин прокурорът вижда грях и провинение в това, че Антони Кошиба се е осмелил да спасява ближните си, без да има диплома. Ако беше скочил във водата да спасява давещи се, също ли трябваше да има свидетелство за завършен курс по плуване?…

— Аз не съм демагог и не съм застанал тук да защитавам знахарството. Но съм длъжен да протестирам остро срещу употребените от обвинението похвати. А именно, тук бяха съчетани, на пръв поглед случайно, две истини: първо, че Антони Кошиба е знахар, и второ, че знахарите са шарлатани, които използуват куп трикове и номера, заклинания, врачуване, баене за уроки и други мошеничества. Момент, моля! Такова съчетаване на истини е коварно, защото, както е известно от съдопроизводството, обвиняемият никога, нито в един случай не си е служил с блъф.

— В хода на същото съдопроизводство бе отхвърлено напълно и обвинението, че Кошиба бил действувал от користни подбуди. Щом като обвинението вижда в дейността му престъпление, а предполагаемата подбуда за това престъпление се разсея като дим, тогава единственият мотив, който ни остава, е манията. Да, господа съдии! Този човек е маниак. Той е завладян от манията да помага на страдащите, да помага даром, нещо повече: с риск да загуби свободата си, да бъде заклеймен като престъпник, да лежи на твърдия затворнически нар и да седи на позорната скамейка на обвиняемите.

— Няма да се спирам повече на въпроса дали Антони Кошиба е добър лекар. Това направиха свидетелите, направи го преди всичко светилото на нашата хирургия, чието мнение е повече от ценен атестат. Няма да използувам и лесната възможност да подчертая, че дипломираният лекар доктор Павлицки не си спомня нито един случай, в който някой от пациентите на знахаря да е потърсил помощ при него, затова пък същият знахар веднъж е спасил от осакатяване, а друг път от смърт двама души, и то когато доктор Павлицки е бил безпомощен.

— Искам да говоря, господа съдии, за най-голямата вина на Антони Кошиба, искам да говоря за онова, върху което обвинението наблегна, а именно: нехигиеничните условия в стаята, където е извършвал операциите. И така, бил съм в тази стая и трябва да ви призная, господин прокурор, че призованите свидетели много сдържано описаха нехигиеничните условия, които царят там. Не беше казано, че в прозорците има пролуки, през които духа вятърът, че изкорубеният под е продупчен и влажен, че покривът тече, печката дими, че в стаята има не само мръсотия, паяжини и прах, но се въдят и хлебарки. Видях и инструментите, с които Кошиба е правил операции. Те са стари, изхабени и ръждясали железарии, нащърбени и изкривени, привързани с тел и въженца. В една такава стая и с такива инструменти Кошиба е оперирал хора.

— Но слава богу… нали никой от оперираните не е умрял? Нали никой от тях не е получил дори инфекция!

— В залата виждам известни, опитни лекари и към тях се обръщам аз: това заслуга ли е, или вина на Кошиба?!… Питам ги: ако някой е направил успешно толкова опасни операции при такива ужасни условия, това против него ли говори, или в негова полза?!… Затова ли, тъкмо затова ли трябва да бъде изпратен в затвора, или заслужава да има операционна зала от порцелан и стъкло?…

Залата възбудено зашумя, а когато утихна, адвокатът Корчински продължи:

— И още един упрек се отправя тук към този старец, чийто живот е неопетняван досега, към човека, комуто без колебание се е доверила дори подозрителната полиция: извършил кражба. Да. Изкушили го лъскавите хирургически инструменти и той ги откраднал. Първо, наистина помолил да му услужат с тях, но след категоричния отказ ги открадва. Защо го е направил?… Какво е тласнало към престъпление този почтен човек?… В какви условия и по какви подбуди е посегнал към чуждата собственост?…