Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Виждали ли сте инструментите, които е употребявал знахарят при операции?

— Да, но това не бяха хирургически инструменти. Видях обикновени железарски чукчета, длета, клещи и други подобни. Например кухненски нож и дърводелски трион.

— В какво състояние бяха тези инструменти?

— По някои имаше ръжда. На едно от длетата забелязах стара, засъхнала кръв. Всички миришеха на газ или на бензин, които обвиняемият вероятно е употребявал като дезинфекционно средство.

— Може ли да се прави дезинфекция с газ и бензин?

— Да, но в незначителна степен.

— Много знахари ли практикуват в околностите на Радолишки?

— В близост до града са петнайсетина. В цялата околия са може би няколко десетки. Това е истинско бедствие.

— Как си го обяснявате?

— С невежеството на населението.

— Голяма ли е смъртността?

— Много голяма.

— Случвало ли се е да ви повикат при болни, където смъртта е настъпила в резултат на лечението на знахари?

— Твърде често. В документацията по делото ще намерите копие от едно мое изложение до властите, където цитирам цифри. Лично аз в продължение на две години съм отбелязал седемдесет и два случая. По данни на всички лекари от околията знахари са причинили смъртта на около двеста и петдесет души.

Сега към свидетеля се обърна защитата:

— Преди малко казахте, че много често ви викали при жертви на знахарите?

— Така е.

— Колко от случаите бяха жертви на Антони Кошиба?

— Не си спомням.

— Така ли? Може би ще си спомните поне един подобен случай?

— Не мога.

— Странно. Кошиба е лекувал в непосредствена близост до Радолишки, при това в плачевни хигиенни условия, при операциите е употребявал най-примитивни инструменти и въпреки това вие не сте чували за някакъв смъртен случай по негова вина?… Или може би все пак сте чули?

— Не — отговори след кратко колебание лекарят.

— Как може да се обясни това? Кошиба може би е имал малко пациенти?

— Не съм му броил пациентите.

— Грешите, господин докторе. Във вашите показания пред първата инстанция се оказва, че сте ги броили. Уважаеми господа съдии, моля да бъде прочетен съответният откъс от показанията на свидетеля. Том втори, страница трийсет и трета, първи абзац.

Председателят се намръщи.

— Това не е съществено за делото.

— Искам да посоча, че Кошиба е имал по двайсетина пациенти дневно според изчисленията на свидетеля доктор Павлицки.

Беше прочетен посоченият откъс, след което защитата отново се обърна към свидетеля:

— На въпроса на господин прокурора вие заявихте, че сте били три пъти в стаята на знахаря, при което единия път са ви повикали?

— Да, така е.

— Защо ви повикаха?

— За двама тежко ранени при мотоциклетна злополука.

— Кой ви повика?

— Някакъв си Войдило, както узнах по-късно, той бил причина за катастрофата.

— По чие поръчение ви повика?

— Струва ми се, по поръчение на Кошиба.

— Спомняте ли си как ви обясни Кошиба защо ви е повикал?

— Разбира се. Имаше двама тежко ранени и той твърдеше, че сам не можел да се справи.

— Обърна ли се към вас с молба да спасите раненото момиче?

— Да, но аз установих, че състоянието й е безнадеждно. Направих й само инжекция за засилване на сърцето.

— Кошиба помолил ли ви е за разрешение да използува вашите хирургически инструменти, за да оперира ранената?

— Да, но никой лекар на мое място не би изпълнил подобна молба.

— Дали и никой лекар не би се съгласил да оперира един ранен само защото след бегъл преглед е дошъл до заключение, че операцията няма да помогне?

Доктор Павлицки почервеня.

— Нямате право да ме обиждате!

— Отклонявам въпроса — каза председателят.

Адвокатът кимна.

— Какво ви накара да направите заключението, че състоянието на ранената е безнадеждно?

— Черепната основа беше хлътнала навътре! Пулсът почти не се долавяше.

— На вас известно ли ви е, че знахарят Кошиба е направил операция и е спасил пациентката?

— Да.

— Как може да се обясни?

Лекарят сви рамене.

— Това е най-изумителният случай в моята практика. Допускам, че е просто удивителна случайност.

— Когато пристигнахте във воденицата, знахарят съобщи ли ви своята диагноза?

— Да.

— Съвпадаше ли с вашата?

— Да.

— В такъв случай не ви ли се струва, че Антони Кошиба е проявил големи хирургически способности, след като поставя точна диагноза и извършва изключително рискована операция?

Лекарят се поколеба.