Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Така да бъде. Довиждане, господин Кошиба.

Когато излезе от затвора, адвокатът Корчински вече бе решил: трябва да отиде в Радолишки, във воденицата, в околните села, да намери свидетели, бивши пациенти на знахаря, а после да ги доведе на делото в съда.

„Ще използувам случая да прескоча до Людвиково за ден-два — помисли си, — а от това дело ще направя голям съдебен процес и ако не го спечеля, ще означава, че съм некадърен.“

Корчински беше млад адвокат, но вродените му способности, трудолюбието, задълбочените юридически знания, пък и познанствата му бързо го издигаха, а амбициите му го тласкаха все по-напред, за да блесне в адвокатското поприще не само в този край, но и да си спечели име в цялата страна.

С делото на Антони Кошиба той се зае заради приятелството си с Лешек Чински и заради добрия хонорар, който не можеше да пренебрегне, но главно защото делото го беше заинтригувало силно, в него той бе усетил ефекта, който се постига с особено нашумели процеси, в случай на успех те създават популярност на защитника.

След като се заловеше с някаква защита, той никога не пропускаше дори най-малката подробност, затова още на следващия ден замина за Радолишки. Цели два дни обикаля из околността, проведе продължителни разговори с хора, събра материали… Наложи се да съкрати престоя си у Чински.

Те го посрещнаха радушно. Гостите, дошли за празниците, се бяха разотишли и вкъщи бяха останали само Чински, Лешек и Мариша.

Корчински им разказа подробно какво е успял да събере и доволен потриваше ръце.

— Ставам все по-силен. Ще видите, когато подредя всичките си оръдия и открия ураганен огън, тогава обвинението ще стане на пух и прах. Оказва се, че този Кошиба бил великолепен лекар! Нито едни смъртен случай, а излекуваните, които ще представя в съда, са няколко десетки. Половината от тях не само че не са му платили нищо, а дори са получили помощ от него. Ще видите! Но аз ще наблегна преди всичко на неговата вещина. Имам една идея.

— А именно? — помита Лешек.

— Един ден преди делото трябва да имам на разположение всичките свидетели, а най-вече тебе и очарователната ти годеница. Не зная дали съдът ще приеме предложението ми да се призоват експерти. Затова ще включа един друг силен, ако не и най-силния резерв. А именно, хрумна ми някой известен хирург да прегледа всички пациенти преди делото. Естествено трябва да бъде такава знаменитост, че когато застане пред съда като свидетел на защитата, съдиите да бъдат принудени да признаят мнението му за меродавно. Трябва да е някое светило в хирургията.

Госпожа Чинска кимна.

— В Полша има само един. Професор Добранецки от Варшава.

— Отгатнахте! — плесна с ръце адвокатът.

— Не беше трудно да се отгатне — засмя се господин Чински. — Мисля, че по-трудно ще е да склоним Добранецки да дойде.

— Ако проблемът е в хонорара — намеси се Лешек, — не се безпокой, Вацек.

— Хонорарът естествено няма да бъде малък — засмя се Корчински, — но имам и друг начин да го склоня. Жената на Добранецки и моята жена са братовчедки. Някак ще уредим въпроса. Трябва да го уредим, защото аз трябва да спечеля делото.

Мариша му се усмихна искрено.

— Толкова съм ви благодарна за това въодушевление и за надеждата, която ми вдъхвате. Не можете да си представите колко съм привързана към този човек, колко го обичам. Да знаехте само какво сърце има.

— Не зная, но ви вярвам. Същевременно ме учуди интелигентността на Кошиба. Той говори като високообразован човек, а това не отговаря нито на външния му вид, нито на незавършеното основно училище, нито на професията мелничарски работник или знахар.

— Виждаш ли! — обърна се Мариша към Лешек.

— Така е, така е — съглася се Лешек. — Представи си, Вацек, на Мариша това й е направило впечатление отдавна. Аз дори го подложих на едно изпитание, което потвърди предположенията ни.

— Какво е било изпитанието? — прояви интерес Корчински.

— Всъщност доста наивно. Започнах да разговарям с него и вмъквах думи, които един обикновен селянин не може да знае, дори ако е полуинтелигентен.

— Е, и?…

— Той разбра всичко. Нещо повече. Веднъж заварил Мариша да чете стихове на Мюсе в оригинал. И съвсем правилно прочел цяла строфа.

— Обзалагам се, че той не само четеше, но и разбираше — добави Мариша.

Адвокатът се замисли.

— Да. Наистина странно… Срещат се такива самоуци. Тази теза също можеше да бъде полезна, ако Кошиба си беше развързал езика.