Тадеуш Доленга-Мостович - Професор Вилчур

— Тоест?

— Той упорито мълчи. Не иска да ми даде никакви сведения. Изпаднал е в песимизъм ли, мизантропия ли, дявол знае какво.

— Горкият — въздъхна Мариша. — Ние с Лешек също го забелязахме. Затова решихме да не му се натрапваме повторно. Той ни прие почти нелюбезно. Впрочем не се учудвам. Толкова да претърпиш…

— Ще му мине, като излезе на свобода — каза уверено Лешек.

— Ще направя всичко, което е по силите ми — увери ги адвокатът.

— Колко сте добър! — възкликна Мариша.

— Аз ли?… Добър?… Моля ви! Тук няма място за доброта. От това нещо аз правя пари…

— Хайде, хайде — засмя се Лешек. — Да не преувеличаваме…

— … и второ, ако спечеля делото, ще стана още по-известен, по-търсен адвокат, а това пак е… пари.

— Е — възмути се госпожа Чинска, — как не ви е неудобно да се правите на кариерист.

— Аз не се правя. Наистина съм такъв. И не го отричам. Напротив. Изтъквам го винаги, когато мога. Още като студент си казах, че ще направя кариера, и упорито постигам целта си. Смешно е това общоприето осъждане на кариеристите у нас. Тази дума се смята обидна. А какво всъщност означава да правиш кариера? Означава да се стремиш да изиграеш всички козове, с които те е надарила природата, средата, възпитанието, образованието, тоест в живота да се възползуваш от своя талант, интелигентност, енергия, умение да общуваш с хората. Който не умее да приложи наличната даденост, той я разхищава. Следователно е прахосник и заплес. Разбира се, има и непочтени кариеристи, както и непочтени боксьори, които прилагат непозволени хватки в играта. Но това е отделен въпрос. Аз например имам най-голямо доверие в кариеристите, зная, че те никога няма да ме подведат, защото имат амбиции, стремежи, желание да създадат най-добри възможности за себе си, следователно и за делото, на което служат.

Засмя се и добави:

— Ако бях диктатор, за сановници щях да назначавам само кариеристи.

Господин Чински поклати глава.

— Струва ми се, че разсъждавате твърде опростено, господине.

— Защо?

— Защото у кариеристите желанието да правят кариера понякога е толкова силно, че надделява дори в случаи, когато попада в конфликт с чувството им за дълг.

— Понякога ли? — подхвана адвокатът. — Съгласен съм с вас, уважаеми господине. Но дали не ни нанасят повече вреда бездарността и мързелът на разни некадърници и доброволни парии?… Мисля, че сме беден народ именно затова, защото у нас цари психозата на отвращение към всички, които сами са спечелили състояние или високи позиции. Уважаваме само онези, които са придобили всичко, без всякакви лични заслуги и без усилие, тоест по наследство.

— Виждам, че вие сте привърженик на американския култ към милионерите.

— В Америка не всичко е глупаво — усмихна се Корчински.

Но госпожа Елеонора прекъсна спора и отново поведе разговор за делото на знахаря. После ги поканиха на масата, а вечерта откараха Корчински на гарата.

— Създава впечатление за човек, който не се отклонява от избрания път — направи заключение госпожа Чинска след заминаването му.

— О, да — потвърди Лешек. — Затова очаквам от делото възможно най-добър резултат. И мисля, че трябва да ускорим ремонта на малката къща в градината, където ще настаним Кошиба.

От седмица насам къщата действително се ремонтираше под грижливия надзор на двамата годеници, на които и през ум не им минаваше, че трудът им е безполезен и че бъдещето ще е съвсем различно от техните планове.

Малката зала на апелационния съд бързо се изпълваше с публика със странен състав. Кафеникавите кожуси на селяните от околностите на Радолишки се смесваха с елегантните кожени палта на господата от града. Съдебният процес събуди голям интерес не само в правните среди, в които вече от доста време се говореше само за небивалата защита, подготвена от Корчински, но и в медицинския свят, където се очакваше да бъде сензация както поради характера му, така и от факта, че като свидетел по делото щеше да се яви професор доктор Добранецки, най-видният полски хирург, радващ се на всеобщо признание, уважение и слава.

Сред присъствуващите в съдебната зала лекари не липсваха бивши възпитаници на прочутия професор, но нямаше нито един, който да не очаква с най-голямо любопитство мнението му за дейността на знахарите. Най-учудващото беше, че професорът бе призован като свидетел на защитата, а не на обвинението, затова очакваха да чуят нещо изключително.