Алек Попов - Черната кутия

Даян и брат ми живеят в къщата на Мерл, на Хамилтън Стрийт в аристократичната някога част на Харлем. Същата, пред която сме висели с часове, скрити в търбуха на Голямата бяла лейди. Даян се оказала единствената наследница. Освободили апартамента ми на 78-а, защото наемът бил безбожно висок, а и никой не знаел колко ще трае състоянието ми. Нещата ми са прилежно опаковани и складирани в едно обширно помещение на последния етаж. Анго и Даян продължават да държат кучешкия хотел. Мерл не оставил никакви налични суми, дори бил натрупал дългове, които трябвало да покриват, за да запазят

дома си. Скоро обаче положението се променило и вече го правели по-скоро за удоволствие, отколкото от нужда.

На първо време ще живея при тях.

- Можеш да останеш тук, колкото си искаш. Стига да нямаш алергия от кучета, разбира се... - смига ми Анго.

Минаваме в кухнята. Брат ми измъква от камерата заскрежено шише и налива две малки чашки.

- Наздраве!

- Ракия? Откъде я добара?

- Ти я донесе от България. Не съм я отварял. Чаках те да се върнеш.

Върху печката къкрят два сребристи казана. Ухае на силен месен бульон и зеленчуци. Черна жена с чиста престилка и шапчица бавно бърка манджата на питомците. Едно от нещата, с които хотелът най-много се гордее, е домашната му кухня. Наистина излизало малко по-скъпо и по-трудоемко, но моралното удовлетворение било несравнимо. Това е нашата библия, посочва ми книгата върху масата: Холистична кухня за домашни любимци.

- Когато се случи да сготвим повече, продаваме и на съседите - охотно ме посвещава той. - Но не смятаме да правим индустрия. Това противоречи на възгледите ни!

- Е, да, да... - кимам разсеяно.

Той се надвесва над една от тенджерите.

- Корина е истинска магьосница! Ммм, искаш ли да опиташ?

Спиртните пари се изкачват към подстъпите на мозъка ми. А заедно с тях и един спотаен гняв. Изглежда толкова самодоволен. Сигурно се изживява като герой. Спасителят на животните от града Ню Йорк!

- Да си срещал мистър Ексман отново?

Брат ми вдига рязко глава.

- Не, никога!

- Тогава исках да ти кажа нещо, спомняш ли си?

Той се почесва недоумяващо. Продължавам:

- Когато ми разказа как си го видял на бензиностанцията. Но вместо това, тръгнах след Мерл. Знам, минало е доста време. Но онова, което искам да ти кажа, не е станало по-малко важно.

- И какво е то?

- Аз също го видях.

- Кого, Ексман?! - възкликва той.

- Баща ни. Ексман е баща ни.

- О, тап! Това е друга история, която...

- Не! - прекъсвам го. - Същата е, слушай внимателно. Аз го видях.

Замижавам и се гмурвам отново в задушната нощ, когато с несигурни стъпки излязох от „Механата“... Заедно със спомена се завръща и болката като стар влак, чийто самотен фар пронизва тунела на паметта ми. Минава директно през черепа ми, тракайки с ръждивите си колела. Върху прозорците му са опънати призрачни екрани, по които танцуват непонятни черно-бели образи. Сякаш във всяко купе има апарат, който върти стари ленти.

Брат ми слуша, зяпнал като празна мида.

- Кучетата летят с 20 процента по-ниско в края на август - повтарям с дълбок равен глас, опитвайки се да наподобя интонацията на Ексман.

Минават няколко дълги секунди.

- И Сорос бил с него?

Кимам бавно.

- Ти си сънувал!

- Ни най-малко!! Дори акцентът му беше истински. Но най-важното... - поемам си дълбоко дъх. - Прогнозата се оказа истинска!

- Нищо не разбирам!

- Нормално е - съгласявам се. - Ти се занимаваш с животни, а не с акции. Пазиш ли си рекламната шапка на CANIMA?

- Шапката ли?... О, да! - трепва той. - Дори понякога си я слагам. Мисля, че ми носи късмет. Защо?

- Поразмърдай си мозъка! Летящото куче е символът на САNIМА.

-Е и?

- Той знаеше какво ще се случи! Когато Даян ми разказа за чудовищния план на Мерл, ми светна. Гениално и просто. Хората на каишката остават без работа, САNIМА - без клиенти. Продажбите падат, акциите поевтиняват, някой прави пари на борсата. Откъде може да знае? Дали той не е в дъното на цялата схема? Защо не? След като постъпи така с нас, какво остава за някакви си жалки четириноги! Всичко е изчислил! Но ние му объркахме сметките. По-скоро ти... Но така му се пада! Аз също загубих пари. Да, приех милостинята му. Реших да рискувам. Щях да спечеля доста, ако акциите на САNIМА бяха ударили дъното. Няма значение. Баща ни е чудовище! И докато ти си седиш тук, в уютното си гнезденце, спасяваш животни и се снимаш с Бриджит Бардо, той навярно планира следващия си удар. Трябва да го спрем! Нали знаеш къде се намира?