Алек Попов - Черната кутия

Още същия ден в местния офис на Гражданска защита се получил анонимен сигнал, че в района на крематориума се търкалят подозрителни останки от човешки произход. Изпратени били двама инспектори, които потвърдили информацията, а в последвалото щателно претърсване се очертала картина, надминаваща и най-мрачните очаквания. Само в гората зад крематориума били открити към сто трупа, плитко заровени или захвърлени в общи ями. Отделно складовете били натъпкани с камари гниещи тела, както и двата стари кладенеца. Труповете изскачали буквално от всеки ъгъл! Имало както стари, напълно разложени, така и съвсем пресни, на по няколко седмици. Трой Марш, операторът на злополучното съоръжение, разбира се, бил арестуван начаса. Оказало се, че телата са на покойници, които трябвало да бъдат кремирани, но вместо това били напъхвани по разни складови помещения и дупки или набързо заравяни в околността. А единственото смислено обяснение, което Марш успял да даде, било, че пещта на крематориума се повреждала много често. Според експертите тази чудовищна практика датирала от около 15 години. На роднините били изпращани урни, пълни със смес от дървени въглища и люспи цимент, напомняща пепел.

Сигурно се чудиш, братко мой: накъде бия, по дяволите? Какво общо има това с татко? И аз си задавах същия въпрос, докато оная пуйка ситнеше несигурно по дебелия ти килим, ала не смеех да отворя уста. Седях на канапето с ръката на Даян в моята и се мъчех да не виждам камарите от трупове, нахвърляни един връз друг като цепеници. Ала мозъкът ми упорито ги прожектираше като кадри от черно-бял филм за нацистките лагери. Предимно стърчащи крака със закривени дълги нокти и кой знае защо, едно нахално номерче от моргата, забравено на нечий палец.

Както личи от името му, крематориумът Трай Стейт обслужвал и съседните щати, включително Пенсилвания. Тъй като нямал собствен лиценз за погребална дейност, работил само чрез посредници. От услугите му се ползвали малки траурни агенции, които не разполагали със собствени инсталации за кремация. Казано по нашенски, Марш горели покойници на ишлеме или поне така се предполагало.

Когато истината се разчула, в района настъпило брожение. Започнали да прииждат засегнати лица от другите щати, настояващи за възмездие. Наложило се да отцепят целия парцел, за да може екипът да оперира на спокойствие. Прибрали на топло и останалите членове на семейство Марш, за да ги спасят от линчуване. В течение на две седмици били открити 336 трупа. Но най-трудното още предстояло.

Да се идентифицират останките.

Със задачата се заела специализирана федерална служба, известна още като de morte team , която имала богат опит в разпознаването на жертви от бедствия и катастрофи. Повечето трупове се намирали в такова състояние, че можели да бъдат идентифицирани само чрез ДНК експертиза. Започнали да издирват роднините на всички покойници, минали през крематориума за последните 15 години, откогато и датирали най-древните останки. Събираните по тази линия генетични отпечатъци били сравнявани с данните от човешкия материал, намерен в района, и така бавно и мъчително се разкривала самоличността на мъртвите.

Да, знам какво си мислиш, братко мой... Аз тогава обаче не мислех за нищо. Не можех! Само се пулех и стисках ръката на Даян, докато тя не изохка, измъкна я и взе да я разтрива. „NOBEL“, светеше табелата в огледалото за обратно виждане, независимо че железните пръчки на моста отдавна бяха изтекли зад мен и вече се носех по междущатската магистрала. Имах чувството, че ще остане завинаги там: където и да отида, чак до края на живота ми.

Мисис Блейн закова токчетата си в килима и се втренчи в мен:

- Бях подочула от новините за целия този кошмар, ала не съм предполагала, че ще се окажа директно въвлечена в него!!

Една сутрин деканът, Уилфрид Драй, я привикал в кабинета си с мрачен загадъчен глас. Там имало двама представители на Federal Mortuary, споменатата вече служба, призвана да идентифицира човешки отломки. Проучвайки архива на местна погребална агенция, която била редовен клиент на крематориума Трай Стейт, те попаднали на фактура, издадена на името на департамента по математика на филаделфийския университет. По нея била изплатена сумата от 235 долара за кремацията на Емануил Банов, служител на същия този департамент. Тъй като ставало дума за чужденец, починал преди 15 години, издирването на близките му по обичайния ред нямало да бъде никак лесно. Затова решили да се обърнат към университета за съдействие. Ако случайно поддържат връзки с наследниците му или по някаква причина съхраняват тъкани и течности на въпросното лице. Дори най-обикновена зъболекарска снимка щяла да свърши работа. Иначе трябвало да се минава по официални дипломатически канали, което щяло да забави експертизата.