Ирвин Шоу - Младите лъвове

Ноа потрепери и вдигна яка, стискайки медицинския си картон, който вятърът се мъчеше да измъкне от ръцете му. Чувстваше се объркан и самотен като пансионер, когото са изоставили срещу Коледа в общежитието, след като всичките му другари са заминали да празнуват в домовете си. Той мушна ръка под палтото и после под ризата си, докосна гърдите си и опипа ребрата си. Ребрата му бяха здрави и твърди, но все пак реши да се изкашля. Да, чувстваше се напълно добре!

Тръгна бавно към пристанището, мина край военния полицай, който стоеше на пост с карабина и зимна шапка с наушници, и се качи на почти безлюдната палуба на парахода. „Все с мен ще се случи нещо, което не се случва с другите“ — горчиво си помисли той, докато кръстеният на името на покойния генерал параход се плъзгаше по тясната ивица черна вода към осветения бряг.

Ноа не завари Хоуп вкъщи. Свакото, който седеше в кухнята по долни дрехи и четеше любимата си библия, погледна враждебно младия човек, към когото изпитваше явна неприязън.

— Аха, ти ли си? — рече той. — Аз пък мислех, че си станал вече полковник.

— Мога ли да я почакам тука? — попита уморено Ноа.

— Можеш, щом искаш — отвърна свакото, като се почеса под мишницата. На масата пред него лежеше библията, отворена на евангелието от Лука. — Само че не зная кога ще се върне. Тъкмо сега пиша на родителите й във Върмонт — пиша им, че Хоуп се държи много лекомислено и е престанала да различава деня от нощта. — Старият човек се усмихна злобно. — А сега, когато нейният приятел отива в армията, както тя поне си мисли, може би е хукнала да му търси заместник!

На печката беше сложен кафеник, а на масата имаше една недопита чаша и Ноа, който не беше хапвал нищо от обяд, поемаше с мъчителна наслада приятния дъх, излизащ от нея. Свакото обаче не му предложи кафе, а той не желаеше сам да си поиска.

Отиде в дневната стая и се отпусна в мекото плюшено кресло, покрито с евтин дантелен калъф. Беше прекарал уморителен ден и кожата на лицето му пламтеше от вятъра и студа. Неусетно той заспа и престана да чува стареца, който сякаш нарочно влачеше шумно крака из кухнята, дрънкаше с чашите и от време на време четеше нещо от библията с носовия си неприятен глас.

Разбуди го познатото скърцане на решетката на вратата. Той стана и примига в момента, когато Хоуп с бавна и тежка стъпка влезе в стаята. Виждайки Ноа застанал така, по средата на стаята, тя се спря като закована. После изтича към него и го притисна до себе си.

— Ти тука? — възкликна тя.

Свакото хлопна силно вратата между кухнята и дневната. Но те не му обърнаха никакво внимание.

Ноа потърка лицето си в косата й.

— Аз пък бях в твоята стая — рече Хоуп. — През всичкото време! Разглеждах вещите ти. Ти не ми се обади през целия ден! Какво се случи?

— Не ме взеха в армията — отвърна Ноа. — Имал съм фиброзирана тъкан. Туберкулоза.

— Господи! — продума Хоуп.

Майкъл се събуди от силното бръмчене на някаква тревокосачка. Известно време остана да лежи така, в чуждото легло, като вдишваше аромата на калифорнийската трева. Постепенно той си спомни къде се намира и какво се бе случило предишния ден. Вчера сценаристът, с когото приказваха край плувния басейн в Палм Спрингс, му беше казал: „Да, седи си човек така у дома и си пише нещо. И ето прислужникът донася в градината чая и пита: «С лимон или с крем?»“ След това изприпква малката деветгодишна дъщеричка с куклата си в ръце и казва: „Татко, моля ти се, оправи радиото.“ Не мога да чуя детския час. Постоянно говорят за Пърл Харбър. „Татенце, близо, ли е тоя Пърл Харбър до дома на баба?“ После детето навежда куклата си и тя проплаква: „Мама!“

„Глупаво — помисли си Майкъл, — но правдоподобно. Тъкмо така узнаваме за големите събития. Изглежда, световните бедствия винаги настъпват в нашето всекидневие в най-неочакван момент. Ето и сега например катастрофата настъпи тъкмо в неделя, когато хората си почиват след обилния празничен обед или пък току-що са се върнали от църква, след като са избъбрили своите обичайни молитви, просейки от бога да ги дари с мир. Неприятелят, изглежда, изпитва някакво особено удоволствие да избере за своите най-варварски действия тъкмо неделния ден — след като в събота вечерта хората са блудствали, пиянствали и гълтали сода бикарбонат, а на сутринта са се молили богу, — сякаш иска да покаже какви зли шеги е способен да изиграе на християнския свят!“

Сам Майкъл тоя ден игра тенис под жаркото калифорнийско слънце с двама войници от военноучебния център в Марч Фийлд. По време на играта от клуба излезе някаква жена.