Ирвин Шоу - Младите лъвове

Обаче те не стигаха до интимни отношения. Преди всичко в този шумен и огромен град, с милиони стаи, нямаше нито едно място, което можеха да нарекат свое и в което биха могли да влязат с открити чела. Освен това в душата на Хоуп се таеше дълбоко религиозно чувство и всеки път, когато пълното сближение изглеждаше неизбежно, тя се отдръпваше уплашено и шепнеше: „Не, не сега!… Някой друг път.“

— Но ти просто ще се побъркаш от незадоволени страсти — подсмихвайки се, каза Роджър. — Това е дори противоприродно. Какво става с това момиче? Нима не може да проумее, че принадлежи на новото следвоенно поколение?

— Стига вече, Роджър — отвърна смутено Ноа. Той седеше до масата и пишеше на Хоуп, а Роджър лежеше проснат на пода, защото пружините на кушетката се бяха скъсали още преди пет месеца и човек с висок ръст трудно можеше да се изтегне на нея.

— Бруклин — непозната и тайнствена земя! — Решил, че веднъж легнал на пода, не бива да губи времето си, Роджър се зае с гимнастически упражнения за укрепване на коремните мускули и три пъти бавно вдигна и спусна краката си. — Достатъчно — заяви той. — Сега се чувствам като истински борец… Любовта — това е нещо като плуването. Или трябва да се хвърлиш с главата напред, или изобщо да не влизаш. Нагазиш ли само до колене, вълните ще те изпръскат и ти ще започнеш да трепериш и да кихаш. Ходи още един месец с това момиче и ще се озовеш направо в психиатрията! Така пиши и й кажи, че това са мои думи.

— Непременно — отвърна Ноа. — Ще й пиша.

— И внимавай — добави Роджър, — защото няма да усетиш как ще се ожениш!

Ноа престана да пише. Усилената кореспонденция го принуди да купи машина на изплащане.

— Няма подобна опасност. Дори и не мисля да се женя. — В действителност истината беше, че той честичко си мислеше за женитба и даже бе намекнал за това на Хоуп в писмата си.

— Всъщност може би това няма да е толкова лошо — забеляза Роджър. — Тя е чудесно момиче, а женитбата ще ти помогне да отложиш военната си служба.

Досега и двамата се бяха старали да отбягват въпроса за военната служба. За щастие Ноа бе изтеглил един от последните номера 13 13 В Съединените щати годните за военна служба теглят жребие. Повикването във войската става по реда на изтеглените номера. . Въпреки това мисълта за неизбежната военна служба помрачаваше тяхното бъдеще като тъмен облак някъде все още далеч на хоризонта.

— Аз нямам нищо против самото момиче — продължи да разсъждава Роджър. — Съществуват обаче две неща, с които не мога да се съглася. Преди всичко заради нея ти системно не си доспиваш. Второ… впрочем за него ти сам се сещаш. И все пак, общо взето, срещите ти с нея се оказаха необикновено полезни за тебе.

Ноа погледна с признателност приятеля си.

— Въпреки това — добави Роджър — тя е длъжна да легне в леглото с теб.

— Престани!

— Знаеш ли какво? Тоя уикенд ще се махна от къщи и ще оставя стаята на твое разположение. — Роджър седна на пода. — По-хубаво от това, здраве му кажи, а?

— Благодаря — рече Ноа. — Ако се наложи, ще се възползвам от предложението ти.

— А може би аз, като твой добър и грижлив приятел, би трябвало да поговоря лично с нея. „Моя драга, млада госпожице — ще й кажа аз, — вие навярно не съзнавате това, но нашият Ноа е вече в такова състояние, че всеки миг може да скочи от прозореца!“ Дай ми една монета и веднага ще й се обадя.

— Аз сам ще се оправя — без особена убедителност рече Ноа.

— Какво ще кажеш за тая неделя? — попита Роджър. — Чудният месец юни и така нататък, хубавото лятно пълнолуние и прочие.

— Тая неделя е изключено — Отклони предложението Ноа. — Отиваме на сватба.

— Чия? — поиска да узнае Роджър. — На вашата?

Ноа се засмя пресилено.

— На едни нейни приятели от Бруклин.

— Чудесно, венчайте се тогава заедно, с намалена такса. — Роджър отново се просна на пода. — Аз си казах думата и повече няма да говоря.

Той помълча няколко минути, докато Ноа продължаваше да пише.

— Още един месец и после направо в кабинета на психиатъра! Помни ми думите.

Ноа се разсмя и стана.

— Предавам се — рече той. — Да вървим, ще те почерпя една бира.

Роджър скочи от пода.

— Мили приятелю! — възкликна той. — Мой мили, девствен Ноа!

Двамата се засмяха и след минута се намериха вън, в мекия здрач на тихата лятна вечер, крачейки към треторазредния бар на Кълъмбъс авеню, който беше любимото им свърталище.

Сватбата стана в неделя, във Флетбуш, в една голяма къща с градина и малка морава отпред, от която се излизаше на засенчена от дървета улица. Младоженката беше много хубавичка, свещеникът делови, а след обеда поднесоха шампанско.