Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Спрете най-после… — простена Ноа! — Не мога повече да понасям.

— А сега, мистър Акерман, ще ви кажа лека нощ — заяви хапливо тя.

— Не, не — прошепна Ноа. — Почакайте. Вие не можете току-така да си отидете.

Хоуп ядосано дръпна вратата и острият скърцащ звук на пантите отекна болезнено в ушите му.

— Почакайте — замоли се той. — Изслушайте ме…

— Лека нощ. — Тя се обърна и след миг се намери зад желязната решетка, която се хлопна с шум зад гърба й. После, без да го погледне, отвори дървената врата на къщата и изчезна от очите му. Ноа втренчи тъпо взор в двете прегради — желязната и дървената, — обърна се бавно и тръгна сломено надолу по улицата.

Едва изминал обаче стотина крачки, той се спря, все още с шапка в ръка, без да забележи, че вали отново и че по косата му се стичат дребни капки дъжд. Огледа се смутено, обърна се и се отправи отново към дома на Хоуп. В прозореца с желязната решетка на нивото на улицата светеше и зад спуснатите завеси се движеше някаква човешка сянка.

Ноа се приближи до прозореца, въздъхна дълбоко и почука. След миг завесата се оттегли и той видя Хоуп, която се взираше в тъмнината. Ноа приближи лице до самото стъкло и жестикулирайки комично, се опита да й обясни, че иска да поговори с нея. Тя поклати ядосано глава и му махна с ръка, сякаш го гонеше, но той повиши глас и почти извика:

— Отворете. Трябва да поговоря с вас. Не мога да си намеря пътя, разбирате ли? Заблудих се, загубих се.

През зацапаното от дъжда стъкло той видя, че Хоуп го наблюдава колебливо. След момент тя се усмихна и изчезна. Вътрешната врата се отвори и девойката се появи зад решетката. Ноа въздъхна облекчено.

— Толкова се радвам, че излязохте! — рече той.

— Нима наистина не можете да се оправите? — попита Хоуп.

— Да, загубих се и никой вече не може да ме спаси.

Хоуп се засмя.

— Вие сте един ужасен хлапак.

— Вярно — съгласи се той покорно. — Ужасен.

— И така — рече тя, застанала зад желязната решетка и добила отново строгия си израз, — ще преминете първите два квартала вляво и там ще чакате трамвая, който ще дойде от лявата ви страна и който ще ви отведе от Ийстърн Паркуей. Оттам…

Тя продължи да му обяснява делово пътя, по който трябваше да мине, за да стигне в града, но на Ноа думите й звучаха като истинска музика. В същото време той забеляза, че Хоуп бе събула обувките си и откри, че е значително по-ниска, отколкото му се беше сторила, по-нежна и някак още по-мила.

— Слушате ли ме? — неочаквано попита тя.

— Бих искал да ви кажа нещо — почти извика Ноа. — Аз съвсем не съм такъв нахален и самонадеян човек…

— Шшт! — предупреди го тя. — Леля ми спи.

— Нещо повече, аз съм ужасно стеснителен — прошепна той, — никога не съм имал самостоятелно мнение и не зная защо ви целунах. Просто… просто не можах да се сдържа…

— Не говорете толкова високо — помоли го тя. — Нали ви казах — леля ми спи.

— Исках само да ви направя впечатление — зашепна той отново. — И не познавам никакви европейки. Целта ми беше да ви се представя за опитен и светски човек. Боях се, че ако се покажа такъв, какъвто съм си, вие няма дори да ме погледнете… Така неловко се чувствах през цялата вечер — добави отчаяно той. — Никога не съм преживявал подобно нещо. Вие бяхте напълно права да ми ударите плесница. Напълно. За урок! — Ноа прилепи лице до студената желязна решетка, съвсем близо до Хор. — Един чудесен урок… Сега сам не зная какво изпитвам към вас. Може би някой друг път, но… — Той млъкна за момент. — Вие сте приятелката на Роджър, нали?

— Не — отвърна Хоуп. — На никого не съм приятелка.

Ноа се разсмя, с налудничав остър смях.

— Леля ми — предупреди го тя отново.

— Значи — прошепна Ноа, — с трамвая до метрото. Лека нощ. Благодаря ви. Лека нощ.

Но не се помръдна, от мястото си. Двамата се гледаха така, мълчаливо, осветени от призрачната бледа светлина на уличната лампа.

— О, боже мой — рече той тихо, с мъченически глас. — Вие нищо не знаете. Просто нищо не знаете.

Ноа чу как ключалката щракна, решетката се отвори и той направи крачка напред. Целунаха се, обаче съвсем не както първия път. Той почувства, че сърцето му бие лудешки, но въпреки това си мислеше с тревога, че в следващия миг тя може да се отдръпне и пак да го удари.

Хоуп отстъпи бавно, погледна го със загадъчна усмивка и каза:

— Внимавайте да не се заблудите по обратния път!

— Трамвая — прошепна той, — трамвая до метрото, а след това… Обичам ви. Чувате ли? Обичам ви.