Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Да вървим. За какво се спираме?

Когато се върнаха в кабинета на коменданта, при капитана бяха довели някакъв човек, който приличаше на истински старец. Беше съвсем сгърбен, а дългите му жълтеникави ръце бяха толкова слаби, че изглеждаха прозрачни. Разбира се, трудно бе да се съди по външността му за годините, защото почти всички в лагера приличаха на старци или на хора без възраст.

— Казвам се Джоузеф Силвърсън — рече бавно човекът на английски. — Аз съм равин. Единственият равин в лагера…

— Разбирам — рече отривисто Грийн, без да вдигне очи от писмото, с което искаше да му изпратят медикаменти.

— Не бих искал да безпокоя господин офицера — продължи равинът, — но моля да ме изслушате.

— Да? — рече Грийн все още със сведени очи. Той седеше без каска и по риза, а коланът му висеше преметнат през гърба на стола. Приличаше на чиновник в търговски склад, зает с проверка на стоките си.

— Много хиляди евреи — продължи равинът бавно, като подбираше думите си — загинаха в този лагер и още няколкостотин души там… той направи леко движение с прозрачната си ръка към прозореца — ще умрат днес или утре…

— Съжалявам, равине — рече капитан Грийн. — Аз правя всичко по силите си.

— Така е. — Равинът закима бързо глава. — Зная. На тях никой с нищо не може да помогне. Нищо не може да се стори за тялото им. Разбирам това, тъй както го разбират и другите. Те са обречени и всички усилия трябва да се насочат към ония, които могат да оцелеят. Тези хора не са дори нещастни. Те умират свободни, а това за тях е голяма утеха. Но аз моля за един лукс. — Майкъл схвана, че равинът се опитва да се усмихне. Той имаше огромни, хлътнали зелени очи, които горяха с равен пламък, тясно фино лице и високо изпъкнало чело. — Аз моля за позволение да се съберем всички, заедно с ония, които лежат там — прозрачната ръка отново махна леко — без надежда за спасение, за да се помолим. Да се помолим за тия, които загинаха тука.

Майкъл погледна изпитателно Ноа. Приятелят му наблюдавайте студено и безучастно капитана.

Грийн все още не вдигаше очи. Беше престанал да пише, но продължаваше да седи с уморено сведена глава, сякаш спеше.

— Тук нито веднъж не е имало богослужение — меко добави равинът, — а толкова хиляди загинаха…

— Позволете. — Беше албанският дипломат, който проявяваше такова старание при изпълнение разпоредбите на Грийн. Той се приближи до равина, наведе се над стола на капитана и заговори бързо и отчетливо: — Не бих желал да ви се меся, капитане. Аз разбирам добре защо равинът отправя такава молба към вас. Но сега не е време за подобни работи. Аз съм европеец. Прекарал съм тука дълги години и разбирам неща, които може би са непонятни за капитана. Повтарям, не желая да се меся, но смятам, че не е разумно да се позволи публично еврейско богослужение в лагера. — Албанецът млъкна, очаквайки отговора на коменданта. Но Грийн не каза нищо. Седеше все така и само клатеше леко глава, като човек, който след миг ще се събуди.

— Капитанът може би не познава настроението тука — продължи албанецът бързо. — Настроението в Европа, в лагер като тоя. Каквито и да са причините, справедливи или не, такова настроение съществува. То е реалност. Ако позволите на равина да проведе религиозната си служба, аз не отговарям за последиците. Смятам, че е мой дълг да ви предупредя. Ще има размирици, насилие, кръвопролитие. Другите лагеристи няма да позволят това…

— Другите лагеристи няма да позволят това — повтори думите му Грийн тихо, с беззвучен глас.

— Не, сър — рече живо албанецът. — Уверявам ви, че другите лагеристи няма да го позволят.

Майкъл погледна към Ноа. Замисленият безстрастен израз на лицето му постепенно се замени с гримаса на отчаяние и ужас.

Грийн стана.

— Аз също искам да ви уверя в нещо — обърна се той към равина. — Уверявам ви, че до един час вие ще проведете вашата религиозна служба тука, на площада. Уверявам ви, че на покрива на сградата ще бъдат поставени картечници. Уверявам ви също така, че всеки, който се опита да попречи на вашата молитва, ще бъде разстрелян. — После, като погледна към албанеца, додаде: — Що се отнася до вас, искам да ви уверя, че ако още веднъж прекрачите прага на тая стая, ще наредя да ви арестуват. Това е всичко.

Албанецът побърза да излезе от кабинета. Майкъл чу как стъпките му заглъхнаха в коридора.

Равинът се поклони дълбоко.

— Благодаря ви много, сър — рече той.

Грийн му подаде ръка. Равинът я стисна, обърна се и излезе след албанеца. Грийн постоя известно време до прозореца. После погледна към Ноа. Лицето на младежа отново добиваше предишния си сдържан и суров израз.