Ирвин Шоу - Младите лъвове

Ноа говореше разгорещено, без да откъсва черните си настойчиви очи от приятеля си, и Майкъл се трогна от неговата искрена загриженост. „Всъщност аз направих толкова малко за него, когато се намираше в беда във Флорида — каза си той, — и почти нищо не сторих за жена му там, в Ню Йорк. Има ли представа тая слабичка мургава жена какво говори нейният съпруг сега тука, в това мрачно поле край Париж? Знае ли как упорито мъжът, търси изход от положението, в което се намира сега, в тая хладна и дъждовна есен, далеч от родината, за да може един ден да се върне вкъщи и да погали ръката й, да притисне до гърдите си своя собствен син?… Какво всъщност знаят за войната там, в Америка? Какво ли пишат кореспондентите за лагерите за попълнения на първите страници на вестниците?“

— Ти си длъжен да имаш приятели — продължаваше разпалено Ноа. — Не бива да допуснеш да те пратят там, където нямаш приятели, които биха съумели да те защитят…

— Добре — тихо рече Майкъл и докосна Ноа по ръката, — ще дойда с тебе.

Но Майкъл каза това не защото смяташе, че именно той е човекът, който имаше нужда от приятели.

Един военен свещеник, който пътуваше с джип, ги взе със себе си отвъд Шато-Тиери. Беше облачен ден; от старите паметници на гробището и телените мрежи, които бяха останали от миналата война, вееше мрачен дъх на запустялост.

Свещеникът, млад човек от южните щати, се оказа много приказлив. Той беше командирован към въздушна изтребителна група и сега отиваше в Реймс като свидетел по делото на един летец, изправен пред военен съд.

— Горкият младеж — каза свещеникът, — трудно бихте могли да си представите такъв симпатичен човек. Има чудесно досие и двадесет и два бойни полета. Унищожил е един немски самолет и се предполага, че е свалил два други. Полковникът настояваше да не свидетелствам, но аз смятам за свой християнски дълг да се явя в съда и да кажа думата си.

— За какво го съдят? — попита Майкъл.

— Задето нарушил благоприличието на някаква забава, уредена от Червения кръст; изпикал се на пода по време на танците.

Майкъл се ухили.

— „Недостойно поведение за един офицер“, отсякъл полковникът — добави ядосано свещеникът. Момчето било пийнало и кой знае какво се е въртяло в ума му. Аз съм заинтересован лично от случая и имах дълга преписка с офицера, който води защитата — един опитен адвокат от Портланд и член на епископалната църква. Да, сър. И полковникът знае отлично, че не е в състояние да ме спре да си кажа думата. Всъщност полковник Бътън с възмущение продължи свещеникът — има по-малко право от всеки друг да дава под съд хората за такова провинение. Аз смятам да разправя в съда за проявите на полковника по време на един танц в Далас, в сърцето на Съединените щати, на който имаше цял куп жени. Може да не ми повярвате, но полковник Бътън, облечен в пълна парадна униформа, се изпика в една саксия с палма в балната зала на хотела в центъра на града. Да, видях го със собствените си очи. Но понеже беше висш офицер, всичко се потули. Сега обаче всичко ще излезе наяве, не се съмнявайте в това.

Заваля проливен дъжд. Водата струеше на потоци над старите землени укрепления и прогнилите дървени стълбове, на които през 1917 година бяха обтегнали бодлива тел. Свещеникът намали скоростта и се взря в пътя през замъгленото предно стъкло на джипа. Ноа, който седеше отпред, задвижи ръчната стъклочистачка. След известно време отминаха второ гробище, в което лежаха десет французи, паднали при отстъплението в 1940 година. Няколко гробове бяха украсени с цветя, а сред тях се издигаше статуетка на светец в застъклена кутия, поставена върху пиедестал от тъмно дърво. Майкъл отклони очи от свещеника, мислейки си как неизбежно се преплитат събитията от различните войни.

Свещеникът спря рязко джипа и го върна назад към малкото гробище.

— Това ще представлява много интересна снимка за моя албум — обясни той. — Бихте ли застанали тука, момчета, пред гробището?

Майкъл и Ноа слязоха от колата и застанаха пред оградата. „Pierre Sorel — прочете Майкъл на един от кръстовете, — soldat, premiere classe, ne 1921, mort 1940“ 65 65 Пиер Сорел, редник от първи клас, роден в 1921 г., починал в 1940 г. (фр.) . Изкуствените лаврови листа, обвити в черна траурна лента, бяха лежали тук под дъжд и жарко слънце в продължение на цели четири години.

— От началото на войната досега съм направил повече от четири хиляди снимки — рече свещеникът, като нагласяваше делово блестящата си „Лайка“. — Да, прекрасна колекция. Моля ви, малко наляво, момчета. Така!… Чудесно апаратче — добави гордо божият служител, щракайки с „Лайката“. — Снима при всякакво осветление. Взех я от един пленен фриц срещу две пакетчета цигари! Само фрицовете умеят да правят хубави фотоапарати. Имат търпение, което на нас ни липсва. А сега, момчета, дайте ми адреса на вашите близки в Щатите, аз ще копирам две допълнителни снимки и ще им ги пратя, за да видят колко добре изглеждате.