Ирвин Шоу - Младите лъвове

Стелевато замълча.

— Така ми се щеше да видя края на съня — продължи той след малко с тих глас. Майкъл разбра, че младежът плаче, но от деликатност не каза нищо.

— Имахме два камиона „Дженерал мотърс“, целите боядисани в жълто — продължи Стелевато с тон, в който се долавяше мъка за тия жълти коли, за стария баща, за улиците в Бостън, за климата на Масачузетс, за тялото на мисис Шварц, за нежния допир на ръката на неговата годеница, за домашното вино, за шумните гласове на братята му, седнали пред чиниите със спагети тая неделна вечер. — Работата ни тъкмо се разрастваше. Когато баща ми дошъл от Италия, започнал с една осемнадесетгодишна кранта и една разбита талига, а в навечерието на войната имахме вече тия два камиона и смятахме да купим трети, като наемем за него шофьор. Обаче аз и братята ми попаднахме в армията, а баща ми трябваше да продаде камионите и да купи отново кон, защото е неграмотен и няма право да кара кола. Анджелина пише, че старият обичал много кончето, то имало кожа на петна и било съвсем младо — само на седем години, — но, разбира се, не може да се мери с един „Дженерал мотърс“. А ние наистина работехме добре. Аз имах четиринайсет клиентки, които можех да посещавам винаги между девет часа сутринта и четири следобед. Обзалагам се, Майк — рече Стелевато с младежка гордост, — че никога не си имал такива възможности в Холивуд.

— Никога, Ники — отвърна Майкъл със сериозен израз. — Никой не е имал такива възможности в Холивуд.

— Когато се върна — продължи с решителен тон Стелевато, — всичко ще се промени. Ще се оженя за Анджелина или за някое друго момиче, ако тя вече не ме иска; ще имам деца и само една жена. Но разбера ли, че жена ми ме мами, ще й пробия черепа с вилката за лед…

„Трябваше да пиша на Маргарет за това — реши Майкъл, — за тия четиринадесет изоставени жени и за единствената любов, която е заседнала дълбоко в измъченото сърце на боеца!“

В тоя миг той чу, че някой се измъкна от една землянка и видя неясна фигура, която се приближаваше към тях.

— Кой е там? — извика Майкъл.

— Павоне — долетя глас от тъмнината и после веднага добави: — Полковник Павоне.

Полковникът се спря на две крачки от тях.

— Кой е на пост? — попита той.

— Стелевато и Уитикър — отговори Майкъл.

— Здравейте, Ники — рече Павоне. — Как вървят работите?

— Чудесно, полковник — Гласът на Стелевато звучеше приятелски и топло. Той обичаше искрено Павоне, който гледаше на младежа по-скоро като на някакъв жив талисман, отколкото като на войник и понякога разменяше с него италиански цинични анекдоти от родината на момчето.

— А вие, Уитикър, как сте?

— Екстра — отвърна Майкъл. Неусетно в тъмната дъждовна нощ между тримата се бе създало дружеско и непринудено отношение, което беше съвсем немислимо между полковник и редници на дневна светлина.

— Радвам се — рече Павоне с уморен и замислен глас, като се облегна до тях на капака на джипа. Той запали небрежно цигара, без да прикрие пламъчето на кибритената клечка, която освети за миг гъстите му черни вежди.

— Вие навярно идете, за да ме смените от пост, полковник? — подхвърли Стелевато.

— Не съвсем, Ники. Вие и без това спите прекалено много. Помнете, че няма да постигнете много нещо в този живот, ако спите от сутрин до вечер.

— Аз изобщо не желая да постигам нещо — отвърна Стелевато. — Искам само да се върна вкъщи и да продължа да си разнасям лед.

— Ако имах твоята работа, и аз щях да пожелая да се върна на нея — обади се Майкъл.

— И на вас ли е разправил тия лъжи за четиринадесетте жени? — попита го Павоне.

— Кълна се, че не ви лъжа! — възкликна Стелевато.

— Всички италианци лъжат, щом стане дума за жени — рече Павоне.

— Ако питате мене, Ники е още девствен.

— Ще ви покажа някои от писмата, които съм получил от тях — заяви с обиден глас Стелевато.

— Полковник — престраши се Майкъл, окуражен от тъмнината и шеговития тон на разговора. — Бих искал да поговоря с вас, ако, разбира се, не смятате да си легнете отново.

— Не мога повече да спя — отвърна Павоне. — Хайде, елате да се поразходим. — Двамата се отдалечиха малко, но полковникът се спря и подвикна на Стелевато: — Ники, следи внимателно за парашутисти и за измамени съпрузи!

После улови леко Майкъл под ръка и го поведе настрани от джипа.

— Знаете ли какво? — тихо рече Павоне. — Аз вярвам всичко, което Стелевато разправя за тия жени! — Той се засмя добродушно и попита със сериозен глас: — Какво ви тежи, Майкъл?