Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Тоя път — говореше Беер — войната съвсем не е проста и разбираема за всички, нито пък е в рамките на една и съща култура. Тоя път животинското царство се е нахвърлило върху домовете на хората. Не знам какво си видял в Африка и Италия, но аз зная какво видях в Русия и Полша. Ние изкопахме гробница хиляди мили дълга и широка. Мъже, жени, деца, поляци, руснаци, евреи — не правехме никаква разлика. В нашите действия нямаше нищо човешко. Така действа само невестулка, влязла в кокошарник. Страхувахме се, сякаш че ако оставим на изток някого жив, един ден той ще свидетелства срещу нас, за да ни осъдят. А сега — продължи Беер с ниския си равен глас, — сега, след като извършихме всичко това, правим последната грешка. Ние губим войната. Хората притискат бавно в ъгъла звяра и му готвят последното наказание. Какво мислиш ще се случи с нас сега? Вярвай, понякога нощем благодаря богу, че жена ми и двете ми деца загинаха и няма да видят какво ще стане в Германия, когато войната се свърши. Понякога — добави Беер, загледан в повърхността на водата — наблюдавам морето и си казвам: „Скочи в него. Опитай се да плуваш. Доплувай до Англия, доплувай до Америка, преплувай пет хиляди мили, само за да се махнеш оттука.“

Те бяха стигнали до мястото, дето лежаха тежките им черни обуща, и втренчиха замислено очи в тях, сякаш тия груби, подковани с кабари обуща представляваха символ на свободната им трагедия.

— Само че не мога да преплувам до Америка — подхвана отново Беер. — Нито до Англия. Трябва да остана тука. Аз съм германец и каквото се случи с Германия, ще се случи и с мен — ето защо говоря така с тебе. Ти разбираш, че ако споменеш някому за разговора ни, още същата нощ ще ме грабнат и ще ме разстрелят.

— Никому няма да кажа — успокои го Християн.

— Аз те наблюдавам вече цял месец — рече Беер, — наблюдавах те и те претеглих. Ако съм сгрешил, ако ти не си човекът, за когото те мисля, това ще ми струва живота. Щеше ми се да те изследвам още малко, но не ни остава много време…

— Не се страхувай от мен — каза Християн.

— Ние имаме само една надежда — продължи Беер, загледан в обущата на пясъка. — Само една надежда за Германия. Ние сме длъжни да покажем на света, че в Германия все още живеят човешки същества, а не само зверове. Длъжни сме да докажем, че тия човешки същества са годни да действат самостоятелно. — Беер вдигна очи и втренчи спокойния си поглед в Християн, който разбра, че приятелят му продължава да го разучава. Обаче не каза нищо. Чувстваше се смутен и се ядосваше, че е принуден да слуша Беер, а от друга страна беше пленен от думите му и схващаше, че трябва да го слуша.

— Никой — поде отново Беер, — ни англичани, ни руснаци, ни американци няма да подпишат с Германия мир, докато Хитлер и неговите партизани са на власт, защото хората не сключват мир с тигри. И ако все още би могло да се спаси нещо в Германия, ние трябва да подпишем примирието сега, незабавно. Какво означава това? — попита Беер, сякаш изнасяше лекция. — То значи, че самите германци са длъжни да прогонят тигрите. Самите германци са длъжни да поемат риска и да пролеят кръвта си, за да постигнат това. Ние не можем да чакаме неприятелят да победи и да ни подари правителство, защото тогава няма да има какво да се управлява, нито пък ще останат хора с достатъчно сили и воля да поемат властта. Това значи, че ние с теб сме длъжни да убиваме немци, за да докажем на останалия свят, че Германия все още може да бъде спасена. — Беер отново го погледна. „Иска да ме прикове към стената — помисли си Християн възмутено, — отрупва ме с доверие, за да ме обвърже!“ И все пак нямаше сили да го накара да млъкне.

— Не смятай — продължи Беер, — че съм намислил това сам, че съм самичък. В цялата армия, в цяла Германия се подготвя бавно план и се набират привърженици. Не казвам, че ще успеем. Казвам само, че в единия случай ни чака сигурна смърт, сигурна гибел, а в другия… известна малка надежда. — При тия думи той повдигна рамене. — Освен това има само един вид правителство, което би могло да ни спаси и ако свършим всичко самостоятелно, ще успеем да го създадем. Чакаме ли обаче противникът да стори това, ще изникнат половин дузина марионетни правителства, безсилни и без всякаква стойност, които изобщо не ще бъдат в състояние да управляват. Тогава деветстотин и двайсета година ще изглежда истинска мечта в сравнение с петдесета година. Ако свършим работата сами, ще можем да създадем комунистическо правителство, Германия веднага ще стане център на комунистическа Европа и всички останали народи на континента ще се чувстват задължени да ни подкрепят. За нас не може да съществува друг вид управление независимо от онова, което говорят англичани и американци, защото да се попречи на германците да се избиват един друг в рамките на една американска демокрация е все едно например да се предотврати нападение на вълци върху стадо овце, като се разчита само на честната им дума. Не можеш да спасиш едно грохнало здание, като пребоядисаш фасадата му с нова ярка боя; трябва да вмъкнеш в стените и в основите му железни греди. Американците са наивни и са натрупали достатъчно тлъстини, за да могат да си позволят разточителния разкош да бъда демократични; те просто не разбират, че тяхната система се гради върху дебелия слой подкожна тлъстина, а не върху чудесните думи, с каквито е изпълнена конституцията им.