Ирвин Шоу - Младите лъвове

Обаче Ноа беше доволен. Присвит до носа на лодката и прикрил старателно тротиловите заряди, които му бяха поверили, той усещаше как солените пръски на Северно море се плискат по каската му и вдишваше свежия резлив въздух на ранното утро, изпълнен с особено задоволство.

Това беше последното учение на неговия полк в подготовката за десанта. Беше генералната репетиция за нахлуването в континента, проведена в поддръжката на кораби и авиация и с бойни муниции. В продължение на три седмици те се бяха упражнявали на групи по тридесет души — всяка група срещу отделен бункер — с подкрепата на стрелци, базуки 49 49 Базука — противотанково реактивно оръжие. , огнепръскачки и пионери. Това беше последната репетиция преди истинското представление. А в ротната канцелария Ноа щеше да получи като дар от провидението отпускарски билет за цели три дена!

Бърнекер беше презеленял от морската болест и едрите му селски ръце стискаха карабината конвулсивно, сякаш тя беше единственото стабилно и сигурно нещо сред този развълнуван океан. Той се усмихна с усилие на Ноа.

— Дявол да ме вземе — продума Бърнекер, — нищо не става от мене!

Ноа му отговори с усмивка. През последните три седмици на съвместна служба той беше опознал този човек много добре.

— Скоро ще се свърши — успокои го Ноа.

— А ти как се чувстваш? — попита Бърнекер.

— Не мога да се оплача.

— Готов съм да дам осемдесетте акра земя на баща ми в замяна на твоя стомах — рече Бърнекер.

Над развълнуваната вода се разнесе глъч от гласове, предавани чрез усилвателни тръби. Лодката изви рязко и набирайки скорост, се насочи към брега. Ноа се притисна до мокрия стоманен борд, готов да скочи, щом пуснат мостчето. „Може би — мислеше си той докато вълните се блъскаха с нарастваща сила в летящия корпус, — може би в лагера ме чака телеграма от Хоуп, която ми съобщава, че всичко вече е свършено. Някой ден ще седна до сина си и ще му кажа: «В часа, когато ти се роди, аз слязох на английския бряг с двадесет фунта тротил в ръце.» Разбира се — продължи да философства той усмихнат, — би било добре да се намирам при Хоуп, докато ражда, но всяко зло има и добрите си страни. Тука съм толкова зает, че не ми остава време да се тревожа много. Не ми се налага да се разхождам нервно из болничния коридор, да припалвам цигара от цигара и да я слушам как пищи отвътре.“ Наистина това беше твърде егоистично, но имаше и преимущества.

Лодката застърга гладкото дъно и след момент подвижната стълба бе спусната. Ноа скочи, чувствайки как снаряжението се заблъска по гърба му и студената вода го обля до кръста. Спусна се бегом към една малка дюна и залегна зад нея. Другите войници също се измъкнаха от водата и се пръснаха бързо наоколо, като залягаха кой в дупка, кой зад нискостеблените храсти. Стрелците откриха огън по бункера, разположен на малко възвишение, което бе надвиснало над брега на осемдесет ярда от тях. Войниците от сапьорската група припълзяха предпазливо до телената мрежа, заложиха зарядите си и хукнаха назад. Зарядите експлодираха и острият мирис на тротила се смеси с миризмата на гъстия дим, който самолетът беше пуснал над тях.

Ноа скочи бързо и закрилян от Бърнекер, изтича към ямата, която се намираше близо до телената мрежа. Бърнекер се свлече върху него.

— Господи — рече той задъхан, — земята е чудесно нещо, нали?

Двамата се разсмяха и погледнаха предпазливо навън. Войниците действаха с прецизността на футболен отбор; по даден сигнал те се впуснаха напред, придвижвайки се, както ги бяха учили, към бледосивите стени на бункера.

Базуката откри огън, мините се посипаха с грохот върху бункера и във въздуха полетяха големи късове железобетон.

— В такива минути — каза Бърнекер — се питам само едно, какво ще правят германците, докато ние вършим всичко това?

Ноа изскочи от ямата и се втурна през разкъсаната телена мрежа приведен на две, със скъпоценните заряди в ръце. Базуката се обади отново и той се хвърли на пясъка, за да избегне парчетата бетон, които сигурно щяха да полетят наоколо. До него лежеше Бърнекер, дишайки тежко.

— Някога мислех, че да ореш земята, не е лесна работа!

— Давай, давай, селянино! — подкани го Ноа. — Бягай напред. — Той скочи на крака. Бърнекер се надигна с пъшкане.

Затичаха надясно и отново се хвърлиха на земята, тоя път зад една висока около шест стъпки дюна. Тревата върху билото й шумолеше силно на влажния вятър.

В този момент видяха как войникът с огнепръскачката припълзя близо до бункера. Куршумите на стрелците, които прикриваха настъплението им, продължаваха да свирят над главите им, рикоширайки от бетонната повърхност.