Ирвин Шоу - Младите лъвове

Майкъл съзнаваше колко банални са всички тия разсъждения за войната, за фаталността на това „ако“, но просто не можеше да се отърси от тях, да не мисли за оная случайност, която позволява на хората да доживеят нов ден, за да ги изправи пред следното „ако“.

— Хайде, мили — обади се Луиза. Майкъл откри, че младата жена трепери и се изненада, защото тя бе винаги така сдържана и хладнокръвна. — Тук не можем с нищо да помогнем. Да си вървим вкъщи.

Обърнаха се и се отдалечиха, без да разменят дума. Зад тях пожарникарите най-после бяха успели да се доберат до някакъв кран и струята, която бликаше от повредения водопровод, започна да намалява, докато накрая секна напълно. Тъмната вода на езерцето пред двореца се успокои.

Много други събития се случиха през този ден в Лондон.

Един генерал-майор, който току-що бе получил плана за нахлуване във Франция, поиска още една пехотна дивизия за десанта през първите два дена.

Един пилот на спитфайър, който бе направил две последователни излитания и беше свалил шест неприятелски самолета, бе отстранен от служба поради пиянство и се застреля в спалнята на майка си.

Започнаха репетициите на един нов балет, в който героят трябваше да пропълзи по корем цялата сцена, за да символизира подсъзнателен порив на страст.

На едно музикално ревю артистката, с цилиндър на глава и черни копринени чорапи на краката, пя: „Когато светлините блеснат отново, ще се напия до забрава“ и цялата публика — три четвърти от която бяха американци — запя заедно с нея.

Един майор от снабдителните служби, който в продължение на две години бе работил без отдих по шестнадесет часа на ден, получи перфорация на язва в кабинета си на Гроувнър Скуеър. Това се случи тъкмо в момента, когато той разтваряше донесение с надпис „секретно“, с което му съобщаваха, че един параход „Либърти“ на път към Саутхамптън се разцепил на две в океана по време на буря и потънал заедно със сто и двадесет тона 1,05-милиметрови снаряди.

Един пилот на бомбардировач „B-17“ родом от щата Юта, обявен три месеца преди това за убит над Лориан, се появи в „Кларидж“ ухилен до уши, със запас от четиридесет френски думи и поиска да му дадат най-хубавия апартамент в хотела. В продължение на двадесет минути той позвъни на шестнадесет души, използвайки бележника си, от който не се разделяше нито за секунда.

Един двадесетгодишен фермер от Канзас прекара осем часа в басейн плувайки под студената вода, за да може в деня на десанта да хвърли във въздуха всички преграждения край европейския бряг.

В камарата на общините министърът на вътрешните работи бе запитан защо обвинените в изнасилване американски войници се съдят от американски военни съдилища и се качват на бесилката, когато английските закони не предвиждат смъртно наказание за такова деяние и когато престъплението, извършено спрямо английски граждани на територия, която се намира под суверенитета на краля, би трябвало да се разглежда от граждански съд.

Един доктор по философия от Хайделбергския университет, понастоящем редник в инженерните войски на негово величество, загуби цял ден, за да покрива брезенти с водонепромокаем шеллак. По време на обяда докторът цитира извадки от съчиненията на Шпенглер и Кант пред един свой колега и уточни с един от новите войници личните си записки за концентрационния лагер в Дахау.

Около пладне прислужничката в една сграда с мебелирани квартири под наем в Челси усети, че от една стая излиза мирис на газ. Девойката отвори вратата и откри на кревата преплетените голи тела на американски сержант и млада англичанка. И двамата бяха вече мъртви. Преди да легнат, влюбените оставили отворен крана на газовата печка. Оказа се, че съпругът на англичанката бил в Индия, а жената на сержанта в щата Монтана. По-късно американското командване съобщи на съпругата, че мъжът й починал от сърдечен удар. Той беше на двадесет и една години.

Един лейтенант от бреговата охрана обядва в клуба си и се отправи към базата си, където се качи на своя либърейтър и отлетя на обичайния обход срещу неприятелски подводници. Самолетът се издигна във въздуха, взе курс към юг по посока на Бискайския залив и въобще не се завърна.

Един войник от противовъздушната отбрана успя да спаси седемгодишно чернокосо момиченце, затрупано в избата осем дни преди това.

Един капрал от американската армия, който минаваше по Гроувнър Скуеър на път към стола си, отдаде чест сто и единадесет пъти.