Ирвин Шоу - Младите лъвове

Един шотландец от групите за обезвреждане на неексплодирали бомби се промъкна предпазливо между две железни греди и отвинти запалката на еднотонна мина, която беше паднала предишната нощ и която издаваше особен часовников звук.

Един двадесет и пет годишен американски поет, сега сержант в инженерните войски, който се намираше на тридневен отпуск в Лондон, посети Уестминстърското абатство и откри, че за тленните останки на неизвестни аристократи е отделено повече място, отколкото за всичките покойни поети, начело с Кийтс, Байрон и Шели; тогава той реши, че ако Уестминстърското абатство се намираше във Вашингтон, в него навярно също щяха да почиват повече хора от типа на Гулд и Харимън, отколкото хора като Уитман и Торо 48 48 Джей Гулд и Хенри Хариман — американски финансисти. Дейвид Торо американски писател и философ. .

През този ден хиляда и двеста пъти беше повторен един виц за американците, който гласеше: „Какво е лошото на американците? — Нищо. Лошото е само, че са прекалено добре платени, прекалено охранени, прекалено хубаво облечени, прекалено сексуални и че останаха прекалено дълго тук, в Англия!“

Майката на три невръстни деца, чийто баща през това време лежеше свит в окопите някъде на юг от Анцио, обстрелван от германски миномети, вися един час и четиридесет и пет минути на опашка и се върна вкъщи с… един фунт костелива риба. Тя погледна рожбите си и реши да ги убие, но след малко се разколеба и им приготви супа от мършавата риба, прибавяйки един картоф и щипка соево брашно.

Един комитет, съставен от висши офицери от двете армии, се събра на заседание, за да обсъди въпроса за създаване на филм за десанта в Европа, с който трябваше да се изобрази сътрудничеството между участващите във военните операции бойни части. Представителят на английските въздушни сили се скара с представителя на английските сухопътни войски, представителят на Осмата въздушна армия се скара с представителя на американската военноморска флота, представителят на американските снабдителни части се разбесня срещу английския офицер, който представляваше бреговата охрана; накрая беше решено въпросът да се отнесе до по-висша инстанция.

По пладне можеше да се види как в пространството между противовъздушните скривалища и няколко хилави дървета на Бъркли Скуеър се обучават на бой с нож група английски чиновници, докато останалите им колеги мръзнеха на близките съседни скамейки под оскъдните слънчеви лъчи и ядяха обеда си.

Един английски комитет завърши подробния си доклад, в който се доказваше, че американските дневни бомбардировки представляват всъщност неоправдано разточителство.

По ъглите на улиците се появиха колички с първите нарциси; край тях с умиление се спираха изтощени, зле облечени хора и купуваха букетчета от тия нежни цветя, които отнасяха стеснително в канцелариите или домовете си.

На обедния концерт в Националната галерия едно трио изпълни творби от Шуберт, Уолтън и Бах.

Близо до Уайтчапъл събориха за огрев една дървена ограда, на която през 1942 година някой бе написал с големи бели букви: „Открийте веднага втория фронт!“

В устието на Темза, недалеч от индийските докове, един моряк от търговската флота от Сиатъл се обърна с молба към всевишния да уреди тая нощ въздушна бомбардировка, защото получаваше премия при всяко нападение върху кораба му; човекът се нуждаеше от пари, понеже след два месеца жена му очакваше ново дете.

През същия ден… четири милиона хора влязоха в кантори, заводи и складове и работиха упорито, със спокойна методичност, спирайки само за чаша чай в десет часа сутринта и в четири следобед, те събираха и изваждаха цифри, извършваха поправки, полираха, монтираха и шиха, пренасяха и сортираха материали, печатаха и подреждаха картотеки, печелеха и губеха пари. Всички те работеха спокойно, смислено и сръчно и с това ядосваха американците, които влизаха в допир с тях. По-късно те се прибраха в домовете си и някои от тях загинаха в нощната бомбардировка по същия спокоен, смислен и достоен начин.

Четири дена след премиерата на „Хамлет“ Майкъл бе призован в канцеларията на специалната рота, към която бе зачислен на храна и квартира, и получи заповед да се яви в пункта за попълване на пехотните части в Личфийлд. Дадоха му два часа да стегне багажа си.

Десантната лодка плаваше непрестанно в кръг. Водните пръски прелитаха над борда и заливаха хлъзгавата палуба. Войниците седяха приведени над оръжието си, за да не се измокри. Лодките се носеха над вълните на една миля от брега още от три часа сутринта. Сега беше седем и половина и всички разговори бяха отдавна престанали. Корабите бяха почти привършили артилерийската подготовка. Учебно-въздушното нападение беше приключило. Димната завеса, която един нисколетящ самолет бе хвърлил на̀преко на заливчето, все още продължаваше да се степи върху водната повърхност до самия бряг. Всички бяха мокри, всички бяха измръзнали, всички — освен тия, на които се повдигаше от люшкането — се чувстваха страшно изгладнели.