Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Вчера жена ми се върна от Лос Анджелис.

— Така ли? Жалко. Е, тогава щастлива Нова година! — След тия думи Катрин се отдалечи, хвърляйки с бюста си в трепет трима възпитаници на Харвардския университет, подстригани по моряшки и с бели вратовръзки, които бяха роднини на домакинята и бяха дошли в града за празненството.

Майкъл вдигна чашата си и я изпи наполовина. Това очевидно беше уиски, разредено с лимонада. „И без това съм изпил вече три чаши тая вечер — успокои се той. — От утре обаче — ни капка!“

Почака, докато жена му престана да целува малкия плешив човек с увисналите кавалерийски мустаци, и провирайки се през тълпата, застана зад гърба й. В тоя момент, без да пуска ръката на малкия човек, Лора рече:

— Сценарият е ужасен, Хари, но, моля ти се, никому не казвай за това.

— Ти ме познаваш добре, Лора. Нима допускаш, че мога да се раздрънкам?

— Честита Нова година, мила — обади се Майкъл и целуна Лора по страната.

Тя се обърна, като продължаваше да държи за ръката плешивия, и му се усмихна. Даже и тук, сред невъобразимата пиянска глъчка и блъсканицата, Лора го посрещаше с оная топлота и нежност, които винаги изненадваха и вълнуваха Майкъл. Тя протегна свободната си ръка и го привлече към себе си, за да го целуне. В момента, когато лицата им се приближиха, Майкъл усети, че тя се поколеба и го помириса с подозрение. Отвръщайки на целувката й, той раздразнено си помисли: „Винаги ме души така! Стара година или нова — все едно.“

— Преди да изляза от театъра, се залях с две шишета парфюм „Шанел № 5“ — рече той сериозно, отстранявайки се от жена си.

Лора обидено примига.

— Не бъди така лош с мен на Нова година — продума тя. — Защо закъсня толкова?

— Отбих се да пийна нещо по пътя.

— С кого? — Лора го гледаше с онова подозрително и студено изражение, което възприемаше винаги, когато го разпитваше, и което загрозяваше нежното и откровено лице.

— С няколко приятели — отвърна той.

— И с никой друг? — Лора говореше с игривия и лек тон, който жените от нейната среда употребяваха, когато се шегуват със съпрузите си в обществото.

— Не — отвърна Майкъл. — Забравих да ти кажа, че с нас бяха шест млади полинезийки, които танцуваха полуголи, но те останаха в „Сторк“.

— Духовит е, нали? — обърна се Лора към плешивия. — Ужасно духовит, нали?

— Започна да ми мирише на семейна сцена — усмихна се малкия човек. — А когато се стигне до семейна сцена, аз винаги изчезвам. Довиждане, мила. — Той помаха с ръка на Уитикърови и потъна сред тълпата.

— Имам една чудесна идея — обади се Лора. — Нека тая вечер не се държим отвратително със съпругите си.

Майкъл допи уискито си и остави чашата.

— Кой е тоя с мустаците? — попита той.

— Хари?

— Тоя, когото целуваше.

— Да, това е Хари. Познавам го от години. Постоянен гост на всички забави. — Лора с леко движение оправи косата си. — И тук. И на Западното крайбрежие. Не знам с какво се занимава. Може би е филмов посредник. Преди малко ми каза, че в последния филм съм била просто очарователна.

— Така ли каза — очарователна?

— Аха.

— Аха? Тъй ли се изразяват сега в Холивуд?

— Може би. — Лора му се усмихна, но без да престава да оглежда стаята. Впрочем тя винаги се държеше така, когато биваха в общество. — Как ме намираш в новия филм?

— Очарователна — отвърна Майкъл. — Хайде да пийнем нещо.

Лора стана, улови го за ръката и потърка нежно лицето си о рамото му.

— Радваш ли се, че се върнах? — попита тя.

— Очарован съм! — усмихна се той.

Двамата се засмяха и ръка за ръка се отправиха към бюфета, провирайки се сред навалицата в средата на стаята.

Бюфетът се намираше в съседната стая под една футуристична картина, която изобразяваше нещо подобно на жена с три тъмнопурпурни гърди, възседнала паралелограм.

Тук те завариха прошарения и подпухнал Уолъс Арни с чаена чаша в ръка. От едната му страна стоеше някакъв нисък здравеняк в син вълнен костюм с вид на човек, който е прекарал поне десет зими поред на открито. Тук се въртяха и две момичета, с хубави, но безизразни лица и с тесни като манекени бедра. И двете пиеха уиски.

— Направи ли ти предложение? — чу Майкъл гласа на едно от момичета.

— Не — отвърна другото, тръскайки светлите си блестящи коси.

— Защо?

— Защото сега е станал йога.

Момичетата се загледаха замислено в чашите си, допиха съдържанието им и се отдалечиха величествени и грациозни като две пантери в джунглите.

— Чу ли ги? — обърна се Майкъл към жена си.