Джефри Арчър - Каин и Авел

Когато, изнемощял, излезе от водата, Владек забеляза, че някои от надзирателите заглеждат Флорентина, която още се къпеше в реката. Смееха се и сочеха към нея. Другите жени като че ли не ги вълнуваха. Един от войниците, едър грозник, който не сваляше очи от Флорентина, я сграбчи за ръката, докато тя минаваше покрай него, и я повали на земята. Сетне започна да се съблича припряно и стръвно, като редеше старателно дрехите си върху тревата. Владек се втренчи невярващо в набъбналия огромен член на войника и се втурна към него. Сега той се мъчеше да притисне Флорентина към земята. Фрасна го с все сила с глава точно в корема. Мъжът отхвръкна назад, а друг войник скочи, хвана Владек и му изви ръцете зад гърба, така че да не може да помръдне. Суматохата привлече вниманието и на други войници, които дойдоха да позяпат. Надзирателят, стиснал като с менгеме Владек, се запревива от смях. Думите на останалите войници само причиниха още по-голяма болка на момчето.

— Виж го ти него, какъв закрилник се извъдил! — подметна първият.

— Дошъл, моля ви се, да брани честта на народа си — изкиска се вторият.

— Дайте да го оставим поне да погледа — ревна онзи, който го държеше.

Всички прихнаха и продължиха да си говорят нещо, което Владек не разбра. Той загледа как голият войник — едър и охранен, се надвесва бавно над Флорентина, която се разпищя. Владек отново се опита отчаяно да се отскубне от хватката на надзирателя, ала беше безпомощен в огромните му ръчища. Голият се свлече тромаво върху Флорентина и започна да я целува и пошляпва, когато тя се опиташе да се извърне или да се съпротивлява, накрая я облада. Момичето нададе писък, какъвто Владек не беше чувал дотогава. Надзирателите продължаваха да си бъбрят и да се смеят, някои дори не гледаха.

— Да опустее дано, девствена била, представяте ли си! — подвикна първият войник, докато ставаше от младата жена.

Всички прихнаха.

— Тъкмо ми улесни живота — отбеляза вторият войник.

Отново гръмък смях. Флорентина погледна Владек в очите и той повърна. Войникът, който го държеше, почти не прояви интерес, само се дръпна, да не би бълвочът да му оцапа ботушите или униформата. С покрит с кръв член първият войник се завтече към потока и цамбурна с крясък във водата. Вторият се съблече, докато трети държеше Флорентина. Вторият надзирател се позабави повечко и очевидно му беше много приятно да удря младата жена — когато накрая я облада, тя отново изпищя, но не така силно, както първия път.

— Хайде, Владик, стига ти толкова!

При тези думи мъжът пусна рязко Флорентина и също отиде да се измие на реката. Владек се насили да погледне младата жена. Тя бе насинена и кървеше между краката. Войникът, който го държеше, подвикна:

— Я ела, Борисе, да го държиш това малко копеленце. Мой ред е.

Първият войник излезе от водата и сграбчи здраво момчето. То отново се опита да се отскубне, при което всички за кой ли път се запревиваха от смях.

— Сега вече знаем колко могъща е полската войска.

Непоносимият смях все така огласяше всичко наоколо, когато поредният войник започна да се съблича, за да се изреди на Флорентина, която вече лежеше безучастно. След като той свърши и отиде на реката, вторият войник се върна и започна да се облича.

— Май вече й харесва — отбеляза той, после седна на слънчице и загледа как четвъртият войник се приближава към младата жена.

Обърна я, раздалечи възможно най-много краката й и заопипва припряно с ръчища крехкото й тяло. Когато я облада, писъкът се превърна в стенание. Владек преброи, че сестра му е била изнасилена от шестнайсет войници. След като стана от нея, последният изруга и допълни:

— Май чуках труп.

Сетне я заряза безжизнена върху тревата. Всички прихнаха още по-гръмогласно, докато недоволният войник вървеше към реката. Най-после надзирателят пусна Владек. Момчето се завтече при Флорентина, а войниците налягаха по тревата и взеха да се наливат с виното и водката, задигнати от избата на барона, като замезваха с хляб от кухнята.

С помощта на двама от слугите Владек пренесе лекото телце на Флорентина при водата и разплакан, се опита да измие кръвта и отоците. Но това бе непосилна задача: младата жена бе цялата в синини и кръв, не чувстваше нищо и не можеше да пророни и дума. Накрая Владек зави с куртката тялото на сестра си и го вдигна на ръце. Целуна я нежно по устните — първата жена, която целуваше. Флорентина лежеше в обятията му, ала момчето, по чиито страни се стичаха сълзи, знаеше, че тя не го познава. Сетне усети как животът угасва в израненото й тяло. Продължи да плаче, докато носеше трупа нагоре по брега. Войниците се умълчаха и загледаха как той върви с мъртвото момиче към параклиса. Владек положи сестра си до гроба на барона и се зае да рови пръстта с голи ръце. Когато слънцето вече бе на път да се скрие зад хоризонта, а замъкът хвърляше дълга сянка върху гробището, малчуганът бе приключил с гроба. Погреба Флорентина до Лев и направи от две пръчки кръст, който забучи в горния край на могилата. После се свлече на земята, между Лев и Флорентина, и заспа. Не го беше грижа дали някога ще се събуди отново.