Джефри Арчър - Блудната дъщеря

Отдавна бяха решили как да се казва, ако е момче.

Джордж Новак бе едновременно изненадан и зарадван, че е избран за кръстник на сина на Флорентина. Макар и да не бе склонен да го признава, Авел също се чувстваше поласкан — за него всяка възможност да разбере какво става с дъщеря му беше добре дошла.

В деня преди кръщенето Джордж отлетя за Лос Анджелис да провери как върви строежът на новия „Барон“. Авел бе твърдо решен да завърши сградата до средата на септември, за да може да бъде открита от Джон Кенеди по време на предизборната му обиколка. След като се увери, че крайният срок ще бъде изпълнен, Джордж замина за Сан Франциско.

По природа си беше недоверчив и му трябваше много време, за да започне да харесва някого, и още повече — за да му има доверие. Но това не се отнасяше за Ричард Каин. Джордж го прие незабавно и още щом видя с очите си постигнатото от Флорентина за такъв кратък период, разбра, че това не би било възможно без здравия разум и предпазливостта на съпруга й. Реши да не крие мнението си за момчето пред Авел, когато се върне в Ню Йорк.

След скромната вечеря двамата мъже седнаха да играят на табла (със залог един долар на точка) и да обсъдят кръщенето.

— В никакъв случай да не бъде като кръщенето на Флорентина — каза Джордж и Ричард се разсмя при мисълта за навъсения си тъст, прекарал нощта в ареста.

— Ама ти хвърляш само чифтове — отбеляза Джордж и отпи от чашата си — Ричард му бе налял „Реми Мартен“.

— Баща ми… — Ричард се поколеба за момент — винаги ме е обвинявал, че съм лош играч, ако се оправдавам, че противникът ми хвърля чифтове.

Джордж се разсмя.

— Как е баща ти?

— Нямам представа. Не съм го чувал и виждал, откакто с Джеси се оженихме.

Джордж все още не можеше да свикне с името, с което младият мъж се обръщаше към кръщелницата му. Когато научи причината, реши, че това здравата ще развесели Авел.

— Съжалявам, че и той реагира точно като Авел — каза Джордж.

— Поддържам контакт с майка си — продължи Ричард и отпи от чашата си, — но не виждам изгледи нагласата на баща ми да се промени. Особено при положение че Авел продължава да се опитва да увеличи дяла си в „Лестър“.

— Сигурен ли си в това? — попита Джордж. Изглеждаше изненадан.

— Преди две години всеки банкер на Уолстрийт го знаеше.

— Сега Авел е толкова зает със своите работи, че не мога да го накарам да се вслуша в здравия разум — каза Джордж. — Но не вярвам, че за момента ще създава проблеми.

Ричард не попита защо — знаеше, че Джордж ще обясни, стига да иска.

— Разбираш ли, ако Кенеди спечели изборите — продължи Джордж, — Авел има шанс да бъде назначен на някаква по-маловажна длъжност в новата администрация. За повече не се обзалагам.

— Несъмнено иска да стане посланик в Полша — обади се Флорентина, която тъкмо внасяше табла с чаши за кафе. — Иска да е първият полски имигрант, получил подобна чест. Зная за амбицията му от пътуването ни до Европа.

Джордж не отговори.

— Хенри Осбърн ли е зад всичко това? — попита Флорентина.

— Не, той няма ни най-малка представа — каза Джордж и се облегна в стола си. — Баща ти вече не му се доверява. Откакто Хенри изгуби мястото си в Конгреса, на него вече най-малкото не може да се разчита. Баща ти дори обмисля дали да не го отстрани от управителния съвет.

— Най-накрая е започнал да разбира що за боклук е всъщност.

— Мисля, че винаги е знаел. Но не може да се отрече, че му беше полезен, докато беше във Вашингтон. Лично аз смятам, че е все още опасен, макар и да не е конгресмен.

— Защо? — попита Флорентина от стола си в ъгъла.

— Защото подозирам, че знае прекалено много за враждата между Авел и бащата на Ричард. Страхувам се, че ако отново затъне в дългове, ще се опита да продаде информацията на господин Каин.

— Изключено — каза Ричард.

— Защо си толкова сигурен? — попита Джордж.

— Да не би да искаш да кажеш, че след всичките тези години не си в течение?

Джордж объркано загледа ту него, ту Флорентина.

— В течение на какво?

— Очевидно не е — обади се Флорентина.

— Ще ти трябва чифт — каза Ричард и наля солидна доза бренди на Джордж, след което продължи: — Хенри Осбърн мрази баща ми повече и от Авел.

— Какво? Това пък защо? — слиса се Джордж и се наведе напред.

— Оженил се е за баба ми, след като дядо ми е починал — обясни Ричард и си наля кафе. — Преди много години, когато бил още млад, се опитал да отмъкне едно малко семейно състояние. Не успял заради моя баща. Бил едва на седемнадесет, когато открил, че военното минало на Осбърн и образованието в Харвард са чиста измислица, и го изхвърлил от собствения му дом.