Джефри Арчър - Блудната дъщеря

— Дръж ме в течение на всеки неин ход, колкото и да е незначителен.

— А Ричард Каин?

— Той не ме интересува — отсече Авел. — Добре, давай сега с лошите новини.

— Пак неприятности с Хенри Осбърн. Явно дължи пари на всички и съм сигурен, че ти си единственият му източник. Продължава да заплашва. Щял да разкрие как си давал подкупи, когато веригата е прохождала. Казва, че пази всички документи от деня на първата ви среща, когато бил уредил да получиш по-висока застраховка след пожара на „Ричмънд“ в Чикаго. Разправя наляво и надясно, че папката станала доста дебела.

— Утре сутринта ще се разправям с него — каза Авел.

Когато Хенри дойде за срещата насаме, Авел бе напълно в течение с делата на веригата. Здравото пиене и дълговете бяха започнали да вземат своето. За пръв път на Авел му се стори, че Хенри изглежда по-възрастен от годините си.

— Трябват ми малко пари, за да се измъкна от положението — каза Хенри още преди да се здрависат. — Напоследък нещо късметът взе да ми изневерява.

— Пак ли, Хенри? Не ти подхожда на годините. Колко ти трябват този път?

— Десет хиляди ще свършат работа — каза Хенри.

— Десет хиляди! — повтори Авел. — Ти да не си мислиш, че съм златна мина? Миналия път бяха пет.

— Инфлация — опита се да се пошегува Хенри.

— Това е за последен път, ясно ли е? — каза Авел и извади чековата си книжка. — Ако дойдеш да просиш още веднъж, ще те разкарам от управителния съвет и ще те оставя без пукната пара.

— Ти си истински приятел, Авел. Кълна се, повече няма да идвам — честно. Никога. — Авел го гледаше как си взима пура от кутията за пури с овлажнител и я пали. За двадесет години Джордж не си бе позволявал подобно нещо нито веднъж. — Благодаря ти, Авел. Няма да съжаляваш.

Хенри бавно излезе, като пуфкаше с пурата. Авел изчака вратата да се затвори и звънна на Джордж. Той се появи няколко мига по-късно.

— Какво стана?

— Смилих се за последен път — каза Авел. — Не зная защо… струваше ми десет хиляди.

— Десет хиляди? — повтори Джордж и въздъхна. — Бъди сигурен, пак ще цъфне. Готов съм да се обзаложа.

— По-добре да не го прави, защото ще му видя сметката — каза Авел. — Каквото и да е направил за мен в миналото, сега всичко е платено. Някакви новини за момичето ми?

— Уредих Флорентина да получи заем от „Крокър Нашънъл“ в Сан Франциско — каза Джордж. — Следващия понеделник има среща с директора по заемите. Всичко ще й се стори като обикновено отпускане на заем, без никакви особени отстъпки. Всъщност лихвата ще е дори с половин процент по-висока от обичайната, така че няма да заподозре нищо. Единственото, което няма да разбере, е, че ти си поръчителят.

— Благодаря, Джордж, чудесно. Обзалагам се на десет долара, че ще върне заема за две години и никога няма да й се наложи да тегли нов. Дръж ме в течение на всяка нейна стъпка. Всяка.

В понеделник Флорентина посети три банки. Калифорнийската прояви известен интерес, „Уелс Фарго“ — никакъв, а от „Крукър“ й казаха да им се обади по-късно. Ричард бе изненадан и обнадежден.

— Какви условия споменаха?

— Калифорнийската банка иска осем процента и документите за заема. От „Крукър“ се съгласиха на осем и половина процента, документите и акциите ми в „Барон“.

— Приемливо, като се има предвид, че не си имала взаимоотношения с тях. Но това означава, че ще трябва да направиш печалба от двадесет и пет процента преди да платиш данъците, само за да излезеш на нула.

— Вече съм изчислила всичко, Ричард, и смятам, че първата година ще направя печалба от тридесет и два процента.

— Снощи проверих сметките, Джеси, и смятам, че са прекалено оптимистични. Няма начин да успееш. Всъщност предполагам, че първата година фирмата ще изгуби между седем и десет хиляди долара — така че ти остава да се надяваш на подобрения в дългосрочен план.

— Абсолютно същото го чух и от банкера.

— Кога ще те уведомят за решението си?

— До края на седмицата. По-лошо е от чакането на резултати от изпит.

— Справяте се добре, Каин — каза директорът. — Препоръчах на управата да ви повиши. Имам предвид…

Телефонът иззвъня, директорът го вдигна и заслуша.

— За вас е — изненадано каза той и подаде слушалката на Ричард.

— От Калифорнийската банка казаха, че събранието е отхвърлило молбата ми, но от „Крукър“ се съгласиха. О, Ричард, нали е прекрасно?

— Да, госпожо, наистина добри новини — каза Ричард, като се мъчеше да избегне погледа на шефа си.

— Е, много мило да го чуя от вас, господин Каин. Сега имам един социологичен проблем и се питах дали можете да ми помогнете по някакъв начин.