Джефри Арчър - Блудната дъщеря

На Флорентина й харесваше да й се обаждат по телефона, въпреки че гувернантката не одобряваше подобна практика.

— Здравей, обажда се Едуард. Трябва да ми помогнеш.

— Защо? Да не би да си се научил да четеш?

— Не се и надявай, глупачке. Дадоха ми ролята на дофина, а не мога да произнасям всички думи.

Флорентина се опита да сподави смеха си.

— Идвай в пет и половина и ще можеш да участваш в репетициите. Само че трябва да те предупредя, че засега мис Тредголд се справя чудесно с ролята ти.

Едуард започна да идва всеки ден и въпреки че мис Тредголд от време на време се мръщеше, когато „момчето“ започваше да говори с американски акцент, той бе „почти готов“, когато настъпи денят на генералната репетиция.

Когато дойде вечерта на самото представление, мис Тредголд заръча на Флорентина и Едуард в никакъв случай да не поглеждат към публиката с надежда да видят родителите си, защото зрителите няма да повярват в ролите им. Това е крайно непрофесионално, заяви тя и напомни случая, когато господин Ноел Коуърд напуснал сцената по време на представянето на „Ромео и Жулиета“, защото господин Джон Гилгуд го гледал втренчено по време на монолога му. Флорентина се съгласи, макар че нямаше никаква представа кои са въпросните господа.

Когато завесата се вдигна, тя нито веднъж не погледна отвъд прожекторите. Мис Тредголд реши, че усилията й са „напълно оправдани“, и по време на антракта обърна внимание на майката на Флорентина върху сцената, в която Девата е сама в центъра на сцената и говори на гласовете в главата си.

— Трогателно — бе описанието на мис Тредголд. — Несъмнено трогателно.

Когато завесата най-сетне се спусна, Флорентина бе възнаградена с буря от овации — дори от онези, които не разбираха нито думичка френски. Едуард стоеше на крачка зад нея, доволен, че е завършил представлението си без прекалено много грешки. Грейнала от вълнение и радост, Флорентина махна грима си (за първи път слагаше червило и пудра), преоблече се в училищната си униформа и се присъедини към майка си и мис Тредголд, които пиеха кафе заедно с останалите родители в столовата. Няколко души дойдоха да я поздравят за играта — сред тях бе и преподавателят по латински в мъжкото училище.

— Забележително постижение за момиче на нейните години — обърна се той към госпожа Розновски. — Макар че като се замислите, тя е само няколко години по-малка от Жана д’Арк, когато се е изправила срещу цялата мощ на френската държава.

— Но на Орлеанската дева не й се е налагало да учи нечии реплики, при това на чужд език — отвърна поласканата Зофя.

Флорентина не обърна внимание на думите й — оглеждаше се и търсеше сред тълпата баща си.

— Къде е папа? — попита тя.

— Не успя да дойде.

— Но той обеща — каза Флорентина. — Обеща!

Очите й се напълниха със сълзи. Едва сега разбра защо мис Тредголд й бе заръчала да не гледа към публиката.

— Дете, не бива да забравяш, че баща ти е много зает. Грижи се за цяла една малка империя.

— Орлеанската дева също — каза Флорентина.

Когато вечерта си легна, мис Тредголд дойде да изгаси лампата.

— Папа вече не обича мама, нали?

Зададеният толкова пряко въпрос свари мис Тредголд неподготвена. Нужни й бяха няколко мига, за да се окопити.

— Сигурна съм само в едно нещо, дете — че и двамата обичат теб.

— Тогава защо папа престана да се прибира?

— Не мога да ти кажа, но каквито и да са причините, трябва да се отнасяме към тях с разбиране, като зрели хора — каза мис Тредголд и оправи една къдрица, спуснала се на челото на момичето.

Флорентина се почувства много незряла и се запита дали Жана д’Арк се е чувствала толкова нещастна, когато е изгубила любимата си Франция. След като мис Тредголд тихо затвори вратата, тя пъхна ръка под леглото, за да намери спокойствие във влажния нос на Елинор.

— Поне ще имам винаги теб — прошепна тя.

Елинор се измъкна от скривалището си, скочи в леглото и се настани до Флорентина, обърната към вратата — ако мис Тредголд се появеше отново, щеше да й се наложи бързо да се изнесе до кошницата си в кухнята.

Флорентина не видя баща си през цялата лятна ваканция. Отдавна бе спряла да вярва на обясненията, че растящата хотелиерска империя го държи далеч от Чикаго. Когато споменаваше за него пред майка си, отговорите на Зофя често бяха доста горчиви. А от дочутите телефонни разговори разбра, че майка й е започнала да се консултира с адвокати.

Всеки ден Флорентина извеждаше Елинор на разходка по Мичиган авеню с надеждата да види колата на баща си. Една сряда реши да изневери на традицията и тръгна на запад, за да разгледа модните магазини на Ветровития град. Елинор беше доволна от големите улични лампи, които неотдавна бяха поставени на двадесет метра една от друга. Флорентина вече си бе купила сватбена рокля и бален тоалет с петте долара джобни пари, които й се отпускаха всяка седмица, и тъкмо оглеждаше една елегантна вечерна рокля за петстотин долара от витрината на „Марта Уидъредс“ на ъгъла на Оук стрийт, когато видя в стъклото отражението на баща си. Без изобщо да се замисли и да се огледа, тя се хвърли на улицата, като го викаше. Един жълт автомобил наби спирачки и рязко зави пред внезапно появилата се синя пола, след което се чу тъп удар. Останалите коли спираха сред писъци на спирачки, а един добре облечен мъж, следван по петите от полицай, изтича на шосето. Миг по-късно Авел и таксиметровият шофьор стояха и гледаха невярващо безжизненото тяло.