Иэн Макьюэн - Черните кучета

Тя не се доизказа и отново се изгуби сред възглавниците. И понеже се предполагаше, че трябва да изтълкувам думите й като комплимент, почувствах се принуден да проявя учтивост, да приема онова, което ми бе предложено и което изрично се изискваше от мен. В признанието й имаше една дума, към която исках да се върна възможно най-скоро. Но най-напред трябваше да изкажа ритуалните любезности.

— Тогава да се надяваме, че посещението ми не те е разстроило?

— Приятно ми е, когато идваш.

— И ще ми кажеш, ако сметнеш, че засягам прекалено лични неща?

— Можеш да ме питаш за каквото си поискаш.

— Не искам да ти се натрапвам за…

— Казах, че можеш да ме питаш за каквото си поискаш. Ако не желая, няма да ти отговарям.

Получих позволение. Хрумна ми, че старата хитруша знае накъде съм насочил вниманието си. И ме чака.

— Каза, че двамата с Бърнард сте… обсебени един от друг. Дали имаш предвид… ами… физическо…

— Толкова типичен представител на своето поколение си, Джереми. И достатъчно възрастен, а говориш свенливо по темата… Да, имам предвид секс, за секс става въпрос.

За пръв път я чувах да използва тази дума. Произнесе я с тона на военновременна говорителка от Би Би Си, като натърти на гласната. От нейната уста това прозвуча грубо, направо неприлично. Дали защото се беше насилила да произнесе думата, а после я повтори, за да превъзмогне отвращението си? Или пък имаше основание? Дали аз, човек от шейсетте, макар че винаги съм бил притеснителен, сега не започвах да се задавям от прямотата й?

Джун и Бърнард — сексуално обсебени. Понеже ги познавах само от времето, когато бяха възрастни и враждебно настроени един към друг, искаше ми се да й кажа, че ми е трудно да си го представя — същото светотатство е дете да си мисли как кралицата използва тоалетната.

Наместо това обаче казах:

— Мисля, че разбирам.

— А аз не мисля, че разбираш — възпротиви се тя, доволна от своята увереност. — Нямаш си идея какво беше едно време.

Още докато говореше, образи и впечатления взеха да се търкалят из пространството, подобно на Алиса или на детрита, през който тя преминава, докато пада в разширяващия се конус на времето: миризма на канцеларски прах; стени на коридор, боядисани с лъскава боя в кремаво и кафяво; неща за всекидневни нужди, от пишещи машини до автомобили — добре направени, тежки и боядисани в черно; неотоплени стаи, подозрителни хазяйки; комично превзети млади мъже в размъкнати панталони от кашà, захапали лули; храна без растителни подправки, без чесън, лимонов сок или вино; непрестанно суетене с паленето на цигари, смятано за форма на еротичност; и навсякъде — властта с нейните заповеднически, безкомпромисни, написани сякаш на латински директиви върху автобусни билети, формуляри и изрисувани табели, чиито самотни показалци сочат пътя през един сериозен свят в кафяво, черно и сиво. Магазин с вехтории, който се взривява на забавен кадър — така си представях какво е било тогава и се зарадвах, че Джун не го усеща, защото във всичко това не виждах място за сексуално обсебване.

— Преди да се запозная с Бърнард, излизах с един-двама младежи, защото ми се бяха сторили „доста приятни“. Още в началото ги водех у дома да се запознаят с родителите ми, за да чуя преценката им и да разбера дали са „представителни“. Преценявах мъжете от гледна точка на това дали са подходящи за съпрузи. Това правеха и приятелките ми, за такива работи си говорехме. Желанието всъщност никога не участваше, поне не и моето желание. Съществуваше само някакъв неясен и най-общ копнеж за приятел, за дом, дете, кухня — елементите бяха неделими. Колкото до чувствата на мъжа, въпросът бе докъде да му позволиш да стигне. Обикновено седяхме сгушени една до друга и дълго говорехме на тази тема. Искахме ли да се омъжим, цената за това беше сексът. След сватбата. Трудна сделка, но изглеждаше смислена. Човек не получава нещо срещу нищо… После всичко се промени. Само за няколко дни след срещата ми с Бърнард моите чувства бяха… Просто имах усещането, че ще се взривя. Исках го, Джереми. Приличаше на болка. Не исках сватба, нито кухня, исках този мъж. Имах потресаващи фантазии с него. Не можех да ги споделя открито с приятелките си, щяха да бъдат шокирани. Нищо не ме беше подготвило за това. Неудържимо исках да правя секс с Бърнард и това ме ужасяваше. Знаех, че ако той ме помоли, ако е настойчив, няма да ми остане избор. А беше очевидно, че и той изпитва силни чувства. Не беше от хората, които предявяват претенции, но един следобед, по купища причини, които вече не помня, ние се озовахме сами в къща, принадлежаща на родителите на моя приятелка. Доколкото си спомням, имаше нещо общо с факта, че валеше проливен дъжд. Отидохме в спалнята за гости и започнахме да се събличаме. Щях да получа онова, за което мислех от седмици, но се чувствах нещастна, обзета от страх, сякаш ме водеха на собствената ми екзекуция…