Джон Соул - Дом за разплата

— Как си? Добре ли си?

Сара кимна, отри с ръкав влагата от очите си и посочи жената, която беше отворила:

— Запознай се с Бетина Филипс — рече и дръпна Кейт за ръка да влезе във фоайето. — А това е Кейт Уилямс — патронажната служителка от окръжното управление. Която не ми е само патронажна, а и моя приятелка.

— Знам коя е Кейт — каза Бетина и поведе Кейт към огромното преддверие. — Най-добре ще е да седнете. Тук какви ли не неща се случиха напоследък. — Отведе ги в салона, където сутрешното слънце струеше през прозорците. Там на малък диван седеше бледа жена и момче на годините на Сара — и те, като Бетина и Сара, с ужасно уморен вид.

Бетина им обясни коя е Кейт, при което жената се изправи и й протегна ръка:

— Казвам се Лили Дънигън. — Думите й прозвучаха като едва проронена въздишка. — А това е синът ми Ник.

Кейт приседна на облегалката на старинен тапициран с брокат фотьойл, а Сара се отпусна до Бетина на втория диван.

— Бащата на Сара ми се обади рано сутринта — каза Кейт, решила, че ще е най-добре да е съвсем пряма с Бетина Филипс. — Изглежда Мич Гарви го е заплашвал, че ще навреди на Сара, ако продължава връзката си с теб.

— Което ни най-малко не ме изненадва — отбеляза Бетина със саркастично извити вежди. — В качеството ми на „вещица“, или на „инструмент на Сатаната“? И двете са много популярни названия тъдява.

А Кейт мигновено си даде сметка, че харесва Бетина Филипс.

— За „вещица“ вече чух в полицейското управление, но „инструмент на Сатаната“ е ново за мен. — След което гласът й стана съвсем сериозен. — Ед Крейн обаче беше силно разтревожен, а аз междувременно чух, че снощи са станали някои събития. Доколкото разбирам, някакво момче било загинало в катастрофа? А пък семейство Гарви не са си у дома? — Забеляза как Лили Дънигън и Бетина Филипс си размениха мигновени погледи, но преди да успеят да кажат каквото и да било, Сара отговори поне на единия от въпросите й.

— Стана произшествие… Колата на Конър Уест се запали. Те двамата с Тифани Гарви искаха да ни прегазят… нас двамата с Ник. Но колата му поднесе, той се заби в една стена и тя избухна.

— Боже мили! — ужаси се Кейт.

— Шерифът дойде тук снощи — продължи Бетина, а Кейт остана с усещането, че изключително внимателно подбира думите си. — В интерес на истината, по някое време дойдоха и двамата Гарви, и бащата на Ник.

Кейт чакаше, но вместо да си довърши разказа, Бетина премести поглед от Сара към Лили Дънигън и сина й, сякаш очакваше да й дадат някакъв сигнал. А Лили Дънигън така незабележимо й кимна, че Кейт насмалко да не го забележи.

— Сипеха заплахи — заразказва пак Бетина. — Според тях катастрофата била станала по вина на Сара и Ник.

Гласът й пак затихна, но Кейт беше убедена, че това не е — далеч не е — краят на историята.

— И? — подсказа.

— И си тръгнаха — завърши Бетина, без да отмества очите си от тези на Кейт.

— Тръгнали си — повтори Кейт. После огледа всички в стаята, започвайки от Бетина. — Нещо не ми се връзва. Шерифът и двамата Гарви пристигат и почват да обвиняват Сара и… Ник, нали така беше?… че са причинили произшествието, в което е загинал синът на шерифа, след което просто… си тръгват ? И къде отидоха оттук?

— Нямам представа — отвърна Бетина. — Но не ги очаквам да се върнат. — Преди Кейт да успее да реагира, заприказва Лили Дънигън:

— Трябва да сте наясно и с още нещо. Сара е дъщеря на Бетина. — Помълча малко, като да се овладее. — На Бетина и на моя съпруг. Така че е половин сестра на Ник. — Новината порази Кейт, но Лили още не беше свършила: — Шеп я е изнасилил — обяви тя с треперещ от гняв глас. — Докато съм била бременна с Ник, мъжът, за когото бях женена, дошъл тук и изнасилил Бетина. Което поне обяснява защо след това толкова я мразеше.

— И казвате, че и той беше тук снощи, така ли?

Лили кимна:

— Канеше се да върне Ник в болницата. — И хвана ръката на сина си така, сякаш се боеше сега пък Кейт да не се опита да й го отнеме. — Ник има проблеми още от малък и Шеп… — Изведнъж се спря; очевидно реши, че много се е разприказвала. После гласът й се втвърди: — Шеп настояваше да вкара Ник отново в психиатрията.

Кейт огледа внимателно четиримата пред себе си.

— И никой от вас няма представа къде може да са отишли оттук?

— Истината е, че никой от нас не знае какво точно се случи тук снощи — рече Бетина. — Тази къща е много особена…

— Тази къща е великолепна — прекъсна я Ник. — А аз никога не съм бил луд. А само… — Поколеба се, хвърли поглед на Сара, после продължи: — Само съм притежавал дарба като на Сара. С тази разлика, че тя умее да рисува, а аз… Не знам как да го опиша по-точно… Да си представям и да чувам разни работи, да речем.