Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

1970 г.

Това, което се случи през изминалата нощ, не ми се побира в главата. И то тъкмо когато Даниел замина. Нашата община беше нападната и станахме жертви на абсолютен погром. Ужас! Разбира се, това се е подготвяло отдавна. Аз съм просто глупачка, задето не съм обърнала внимание, когато миналия месец сестра Лидия, която се молела в храма през нощта, е била изплашена от някакви чужди хора — те разговаряли около храма. Когато тя излязла и попитала какво искат, те веднага изчезнали. Тя не успяла да ги разгледа в тъмнината, само видяла, че са трима. Не запомнила лицата им. Наистина сторило й се е, че единият прилича на онзи сърбин, когото бях откарала в болница.

Не придадох голямо значение на това, дори не казах нищо на Даниел. Ужасна грешка. Днес през нощта ни нападнаха. Пазачът Юсуф, далечен роднина на Муса, възрастен човек и глуповат, става по-скоро не за пазач, а за обитател на дома ни за престарели хора. Но той иска да работи и е при нас от самото начало, практически вече три години — работи срещу жилище и храна. Купувам му всичко, което му е нужно, но на него почти нищо не му трябва. Той е спял в пристройката, нищо не е чул, докато жените в корпуса не се разпищели. Там на първия етаж плъзнал пожар. В приюта за стари хора през тази нощ дежуреше сестра Берта, която е спяла на втория етаж. След подпалването бандитите са се вмъкнали в църквата, изпочупили и изпотъпкали всичко, което намерят, и избягали. Юсуф допря стълба към прозорец на втория етаж и всички, които могат да ходят, успяха да се спуснат по нея. В това време по долния път минавала случайна кола, шофьорът видял огъня и веднага свърнал към нас. Оказа се бивш военен от знаменитото подразделение „Гивати“ 102 102 Гивати: пехотна бригада от Армията за отбрана на Израел, в състава на Южния военен окръг. Сформирана през декември 1947 г. в Палестина с командващ Шимон Авидан, с когото писателката прави алюзия в романа си. Бригадата участва в Шестдневната война и във Войната на Съдния ден. — Бел.ред. . Първото, което направи, беше да извлече Розина навън, защото тя отдавна вече не става, а после и горката Ане Бреселс, която бе с тежко изгаряне. Този военен, казва се Аминадав, я откара веднага в болница. Днес сутринта той дойде отново и ни помогна в разчистването. Разказах му историята на Ане: тя е холандка, спасила е еврейско момче по време на окупацията, а после заедно с него емигрирала в Израел. Родителите на момчето били религиозни евреи, те загинали в концлагер. Ане смятала, че е неин дълг да възпита момчето в еврейската вяра. Трагедията е в това, че пристигайки в Израел, момчето става военен и загива в Шестдневната война. Скоро след смъртта му тя отпътува за Холандия, но не намира мястото си там и се връща в Израел. Ето какви хора живеят в нашия приют.

Да, ето и един интересен детайл: Ане разказваше, че депортацията на евреите в Холандия започнала на другия ден след като холандският епископ изразил публично своето отрицателно отношение към нацистката политика и в църквата било прочетено послание в защита на евреите. Немският комисар отговорил на това послание със спешна депортация на 30 хиляди евреи и на първо място на евреите-католици. Ане мисли, че папа Пий XII е обвиняван напразно, че църквата не е защитила евреите; Пий XII е разбирал по-добре от другите, че активното осъждане на нацистите може да доведе само до влошаване на положението на евреите. Както и се случило в Холандия. Ето каква гледна точка!

Аминадав, който ни помогна толкова много този ден, е много влиятелен в града човек и ни обеща, че ще бъде проведено щателно разследване и ще хванат бандитите. Самият той разгледа последствията от погрома на дневна светлина и дойде до заключението, че това са хулигани, „шпана“, най-вероятно са били наети. Оказа се, че са задигнали само парите от чекмеджето за свещи, а тези, които бяха в моето бюро, не са успели да намерят. За щастие, огънят не беше стигнал до бюрото ми. Трапезарията бе практически унищожена, мебелите, съдовете, запасите ни от храна ги нямаше. Днес цял ден настанявах нашите старици при енориашите ни. Хората са прекрасни, две жени се скараха при кого да живее Розина. И двете много искаха да я вземат.

Наминах в болницата при Ане — лекарите казват, че е в тежко състояние. Дори не искаха да ме пуснат, влязох едва след дълги уговорки. Видът й е лош. Не съм уверена, че ме позна. Поне Даниел да се върне по-скоро. Дори не мога да му се обадя, той замина за Синай с група туристи.