Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Веднага взех да си припомням как точно е било със Спасителя — май че е било обратното. Но всички започнаха да се хранят, и тя също. Храната бе приготвена от жените в домовете им. Хапнахме, пийнахме, тогава Даниел се обърна към гостенката: „Разкажи ни, сестро, каквото искаше… Само не говори бързо, трябва да превеждам“.

Историята е такава: преди десетина години в тяхното село е имало явление — четири момичета видели Божията Майка. Дева Мария се явявала в течение на месец и предавала послания чрез момичетата към всички хора. Посланията били три. В първото имало призив за покаяние, във второто — че чашата на търпението е препълнена и особено грешни са пастирите, а тя обещала наказание заради липсата на покаяние; а в третото — също нещо важно за Русия, не запомних точно. Девата съобщила на момичетата и десет тайни. Те са във вид на бели листа от неизвестен материал, на които засега нищо не се вижда, но с времето буквите ще се появят и тайните ще могат да бъдат разчетени 103 103 Освен явленията във Фатима и Лурд, тези от Гарабандал са не по-малко значими и прочути. След като Ватикана не оповестява пред света третото пророчество от Фатима, Светата Майка се явява в селцето Гарабандал (провинция Сантандер) в Испания пак пред деца, като най-напред Архангел Михаил възвестява за предстоящите появявания на Мадоната още на 18.VI.1961 г., а на 1 юли им казва, че утре ще слезе Божията Майка. Първото й явяване е на 2.VII.1961 г., тя се показва на четирите момичета в образа на Божията Майка от планината Кармел. Последната й поява е на 13.XI.1965 г. На 19.VII.1962 г. тя прави чудо, както и във Фатима — публично, с много очевидци и дори е заснето. — Бел.ред. . След това монахинята извади от чувала такива кафяви дрехи, като тези, в които бе облечена и тя самата, и обясни, че ако всеки, който умре, бъде облечен в такава пелерина, хламида, никога няма да познае вечния огън — това е обещала Дева Мария. Монахинята предлагаше да купим такива срещу малка сума.

Тук Даниел престана да превежда и започна да й говори нещо бързо-бързо на полски. Тя му отговаряше на някакъв славянски език и те сякаш се караха. Всичко завърши с това, че тя си тръгна с викове: „Слънцето танцува! Слънцето танцува!“. Стори ми се, че той просто я изгони. Хората бяха смутени — никога досега не бяха виждали Даниел толкова ядосан. Той седеше мълчаливо, втренчен в масата. Жените раздигаха, миеха съдовете. Той продължаваше да мълчи. Хората се разотидоха, без да получат някакви разяснения. Остана само брат Илия, вдигаше шум както винаги със своя магнетофон, и двама студенти от Мексико, те помолиха да пренощуват. Сварих кафе на Даниел. Той отпи малко и тихичко заговори:

— Неприятна история. Трябваше да обясня своята гледна точка. Не можах. Да си призная, Хилда, винаги е трудно да решиш какво можеш да кажеш, а какво — да запазиш за себе си. Когато бях млад, смятах, че хората трябва да знаят всичко и аз като пастир съм длъжен да споделям всичките си знания. С годините разбрах, че това не е така. Човек може да знае само онова, което е способен да побере. През половината си живот мисля за това, особено тук, в Израел, но с малко хора мога да го споделя. Май само с теб. Разбираш ли, страшно е да разклатиш устоите на човека. Когато той е свикнал да мисли по определен начин, то дори малкото отклонение от обичайния ход на мислите му може да се окаже болезнено. Не всеки е готов да приеме нови идеи, да избистри познанието си, да го допълва. Въобще — да се променя. Длъжен съм да ти призная, аз самият се променям. И днешните ми възгледи за много неща се разминават с общоприетото в католическия свят. И не съм само аз.

Виждаш ли, раждането на Този, Когото в християнския свят наричат Исус Христос, е станало тук, на двеста километра, в град Витлеем. Родителите му произхождат от село, което пък е само на два дни път от тук, в Назарет. Ние Го почитаме като наш Спасител, Учител и син Божи. Почитаме светите Му родители. Обаче съединяването на двете думи „Бог“ и „раждам“, от които произлиза думата „Богородица“, толкова разпространената в източното християнство титла на Мириам, майката на Исус, е абсолютно немислимо в еврейския език, в еврейското съзнание. Yoledet El 104 104 В Книгата на пророк Исаия, в писанията относно Юдовите врагове, бременност и раждане са описани с едно прилагателно (harah „бременна“) и активно причастие (yoledet, „този, който ражда“). В българския превод това е незабележимо: „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил (Т.е. Бог с нас.)“, Исая 7:14. — Бел.ред. , „родилата Бог“ — на благочестивия евреин ще му окапят ушите! А половината християнски свят тачи Мириам именно като Богородица.