Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Тя ще изтърпи даже всичките тези санктуарии, светилища, натъпкани със златни корони, пръстенчета, кръстчета и бродирани парцалчета, които й поднасят в дар хората с цялото си простодушие.

Сигурно не трябваше да гоня онази монахиня, Хилда. Но не можах да се сдържа, когато тя предложи да купим кафявата рокличка, която ще ни спаси от огъня на ада. Ако дойде пак тук и поиска да я приютим, пусни я. Но само в мое отсъствие.

Може би сега разбираш защо не исках да казвам това пред всички, а го споделих само на теб. Не искам да посягам на оформените в дълбините на душата представи на всеки един от моите енориаши. Не искам да увличам никого след себе си. Нека всеки върви към Бог по своя път. А се събираме заедно, за да се учим на любов, да отправим обща молитва към Господа, не за богословски дискусии. Но пред теб излях всичко това, Хилда, защото ми се струва, че ти искаше да знаеш.

Майче! Никога не съм се чувствала по-щастлива, отколкото в тази минута. Когато съм с Даниел, през цялото време имам чувството как ненужното, излишното, незадължителното се отронва от мен на парчета и колкото са повече тези парчета, толкова по-леко дишам.

След този разговор затворихме храма. Накарахме брат Илия, който продължаваше да превърта магнетофона си, да побърза. Той постоянно записва всичко, което говори Даниел. На мнение е, че всички тези проповеди трябва да се запазят. Даниел се смее: „Илия се грижи за вечното, да увековечим всички наши глупости“.

Разбирам, майче, че всичко това не може да ти направи такова силно впечатление като на мен. Сега трябва да си помисля добре. Иска ми се да възразя на Даниел за някои неща. Но не знам как. Това, което той говореше, бе убедително, даже вдъхновено. Обаче нима е възможно милиони хора да са се заблуждавали векове наред? Ако трябва да бъдем логични докрай, ще се окаже, че хората ценят много повече заблужденията си, отколкото истината. И освен това Даниел предполага, че самата истина е нещо сложно — за едни тя съществува в умален, опростен вариант, за други — в много по-сложен, много по-богат вид. Ти как мислиш? Моля те, отговори ми по-бързо. Може и да ти се обадя по телефона. Наистина разговорите с Германия са много скъпи, а този месец пак имаме проблеми с парите. Друг път ще ти пиша защо се случи така. Целувам те. Хилда.

1973 г., Хайфа

Скъпа мамо! Бях толкова радостна през последната година, защото работите ни вървяха успешно. Можахме да възстановим всичко, дори да построим малка къща на територията на новия общински дом, намерихме пари за медицинска сестра, която работи постоянно при нас, и за лекар, който идва всяка седмица. Детската програма започна да работи добре, получихме помощи от Германия, с които си инсталирахме парен котел… Но изведнъж пристигна писмо от общинските власти, че заемаме незаконно земята под храма на Илия при Извора, която принадлежала на града. И това, след като ние го възстановихме, даже два пъти. Вторият — след пожара. Нали и по-рано тук е имало храм, значи или и предният е бил построен незаконно, или те шикалкавят нещо. Даниел отиде веднага да изясни нещата и му казаха, че могат да ни оставят, ако заплатим аренда. Сумата е огромна, изобщо не по нашите сили. Даниел е спокоен, макар да ни бе казано, че ако до месец не платим арендата, ще докарат булдозер и ще съборят всичко. Две нощи плаках, а Даниел се държи все едно че няма нищо.

Вчера ме повика и ми предложи да ми прочете една еврейска притча. В нея се говореше за някакъв ребе Зуся, който трябвало да върне дълга си до сутринта, а нямал пари. Учениците се вълнували откъде да намерят пари, а ребе бил спокоен. Взел лист хартия и написал двайсет и пет начина, по които могат да дойдат пари. А на отделен лист записал двайсет и шести начин. На сутринта парите се появили отнякъде. Учениците прочели целия списък с двайсет и петте начина, но тъкмо този, по който те и дошли, не бил сред тях. Тогава ребе Зуся отворил отделното листче, там пишело: „Бог не се нуждае от съветите на ребе Зуся“.

Аз, разбира се, се присмях, но два дена преди посочения срок за изплащане на арендата, при нас дойде група американски протестанти, които са изпълнени с голяма симпатия към Израел и техният пастор написа чек за пет хиляди долара. Това е годишната аренда.

В душата си аз вече се прощавах с младата ни градина, скърбях за хората, за които бяхме поели отговорност и сега трябваше просто да изгоним… Ето как случаят ни помогна. Целувам те, мамичко! Пиши ми за всички. Нито Аксел, нито Михаел ми пишат. Хилда.