Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Първите християни биха сметнали това за светотатство. Култът към Богородица в християнството се появява много късно, едва през шести век. Бог, Творецът на всичко, Създателят на света и на всичко, което живее в него, не е роден от жена. Самото понятие „Син человечески“ е възникнало много преди „Рождество Христово“ и има съвсем друг смисъл.

Легендата за раждането на Исус от Мария и Светия Дух е отглас от елинската митология. Тя се развива върху почвата на мощното езичество, на света на великата оргия, света на преклонение пред силите на плодородието, на майката-земя. В народното съзнание невидимо присъстват женските богини от древността… Култ към земята, плодородието, изобилието. Всеки път, когато се сблъсквам с това, стигам до отчаяние…

Кошмарно е, че всичко това прониква в християнството! И непрекъснато се объркват двете догми: късната — за непорочното зачеване на Дева Мария от родителите й Йоаким и Анна, и догмата за непорочното зачатие на Исус.

Така обичам Благовещение! Картината е много красива — седи Мириам с лилията, до нея Архангел Гавриил и белият гълъб над главата на Девата. Колко невинни души вярват, че Мириам е заченала от тази птичка! За мен е същото като златния дъжд или могъщия орел… Божествената природа на Исус е тайна и моментът на приемане от Него на тази природа е също тайна. Откъде се е взело тайнственото зачатие, какво знаем за него?

Има древен мидраш, Ваикра Раба 105 105 Мидраш (евр., мн.ч. мидрашим) е тълкувание на религиозни текстове в рабинския юдаизъм. Мидраш означава на първо място „изследване, изучаване“, след което също и „тълкувание“ и „учение“. Основните сборници Мидраш са два. — Бел.ред. — който е записан в трети век, но устното предание възниква винаги преди писменото. Мисля, че този мидраш е съставен след написването на Евангелията, когато тази тема е започнала да занимава всички.

Та там има думи, които са ме трогнали до дъното на душата ми и ми се струват по-верни от всички слова на църквата. Думите са такива: за зачатието са необходими три компонента — мъж, жена и Светия Дух. Думата „раух“ е употребена там. Не може да бъде преведена другояче, освен като „Свети Дух“. Следователно той присъства при всяко зачатие, нещо повече, той продължава да закриля жената и нейния плод и след зачеването. Животните ходят на четири крака и плодът на животното е по-здраво закрепен от зародиша в утробата на жената, която ходи на два крака и младенецът е застрашен от помятане. Бог е принуден да придържа всяко дете до момента на раждането му. И за да не се страхува младенецът в тъмнината на майчината утроба, Бог слага там светилниче. Това говори, че и преди раждането на Дева Мария и Исус, евреите са знаели, че всяка жена зачева с участието на Бога. Ще ти кажа още: всички велики хора при евреите са се раждали с участието на Бог — несъмнена намеса на Бога е имало при раждането на Исаак от Авраам и Сара, които са били твърде стари, за да имат дете. Идването на ангелите при тях е свидетелството. Така разказва старинен еврейски ръкопис — простодушно и наивно може би. Но чувствам истината в тези думи. Може би е твърде поетично, но е истина.

Какво са мислели евангелистите за безсеменното зачатие? Нищо особено не са мислели! Тоест нищо принципно различно от мненията, съществуващи в еврейската традиция от типа на този мидраш, за който разказах. При Матей думата „обвързан“, „свързан“ пред името на Йосиф е вмъкната по-късно, когато изведнъж за всички става интересна брачната тайна на Мария и Йосиф — а как на практика е било всичкото това? При Марк няма нито дума, при Йоан — също. Само при Лука има. Апостол Павел също никога не говори за непорочното зачатие; той казва: „от семето на Давид“ и станал „Син Божи в силата на Дара на Светия Дух“. При Павел Мириам въобще я няма, той не споменава за нея! Има Възкресение! Смърт и Възкресение!

Знаеш ли, Хилда, за какво говори всичко това? В изкривеното съзнание сексуалният живот винаги е свързан с греха. А при евреите зачатието не се свързва с грях. Той се свързва с лошото поведение на хората. А зачатието е Божия благословия. Всички тези легенди за непорочно зачатие са се родили в порочното съзнание, което вижда грях в брачния съюз между мъжа и жената. Евреите не са се отнасяли никога по този начин към половия живот. Той е осветен от брака и повелята да се плодим и размножаваме подкрепя факта. Лично аз не мога да приема догмата за непорочното зачеване на Дева Мария по начина, по който ни се поднася от днешната църква. Аз много обичам Мириам — независимо как е зачената и как е заченала. Тя е била свята жена, страдаща, но не трябва да се прави от нея родителка на света. Тя не е Изида или Астарта, не е Кали и никоя от другите богини на плодородието, на които древният свят се покланя. Нека да четат Розария, да й се молят като на Непорочна Дева, да я наричат Майка Божия, Богородица, Царица на света, ако това им харесва. Мириам е толкова кротка — ще изтърпи всичко.