Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

След смяната на вероизповеданието обетът ми си остана дело на моята съвест и на 19 май ние се венчахме. Заявлението за сключване на граждански брак беше подадено по-рано, а на следващия ден след подписването ние подадохме заявление за изселване. Братовчедът на Ефим бе намерил начин незабавно да ни изпрати покана за двама чрез местното консулство. Към това мога да добавя, че настоятелят беше предупредил Ефим за някакви свои връзки в тази сфера, затова няма да имаме никакви спънки от страна на властите. Бе ни казал още, че е възможно да извикат Ефим на разговор в едно отговорно учреждение и го помоли да не отказва сътрудничество, защото това е единственото условие, което трябва да изпълни, за да може да служи на църквата. Но нали пък това е единственото, за което мечтаем. И никаква цена не ни се струва твърде висока.

Заминаването ни може да стане много скоро. Ние и двамата сме като парализирани, трябва да подготвим книгите: Ефим има голяма библиотека, с която е немислимо да се раздели; има много книги на чужди езици, стари книги на иврит, които са били спасени от изгаряне по време на войната и за които трябва специално разрешение да бъдат изнесени. Има да се събират и много различни справки.

При думата „Израел“ гърлото ме стяга: не мога да си представя как със собствените си крака ще мина по Via Dolorosa, с очите си ще видя Гетсиманската градина и планината Тавор, Галилейското езеро… Имам един важен въпрос: мога ли да Ви пиша оттам на същия адрес, или трябва да използвам други пътища? С любов, Ваша Тереза.

1984 г., Хайфа

Уважаема редакция! Преди няколко дена минавах по улиците на Хайфа, на една от сградите по централната видях обява: „Срещата на асоциацията на евреите-християни ще се състои в помещението на Общинския център на 2-ри октомври от 18 ч.“.

Все ми е тая за съответната обществена организация, макар да възникват два въпроса: кой я финансира, това първо. И второ: защо въобще разрешават нейното съществуване в земята на Израел? По-рано такава организация не съществуваше, с какви цели е създадена? От древни времена до ден-днешен християните са донесли на евреите толкова войни, гонения и смърт, че никакви араби не могат да се конкурират с тях. Защо трябва да се поощрява съществуването на такива организации в Израел? Шаул Слонимски.

Отговор на редакцията:

Уважаеми господин Слонимски!

Редакцията на вестника би могла и сама да отговори на Вашия въпрос: традициите на нашата млада държава отговарят на демократичните принципи и създаването на асоциация на евреите-християни отразява приетата в Израел свобода на вероизповеданието. Но предложихме да отговори на този въпрос на героя от войната, награден с много отличия за борбата му против фашизма, ръководител на асоциацията, член на Ордена на кармелитите, отец Даниел Щайн.

Отговор на свещеник Даниел Щайн на писмото на господин Ш. Слонимски:

Уважаеми господин Слонимски! Съжалявам много, че нашето съобщение те е огорчило толкова — това въобще не е влизало в нашите планове. Нашата асоциация съществува наистина неизвестно с какви средства — във всеки случай не с парите на данъкоплатците. В света, който наследихме, има твърде много вражда. След като преживяхме последната война в Европа, ни се струваше невъзможно да се натрупа такъв заряд от ненавист, какъвто бе употребен от народите в онези години. Оказа се, че ненавистта не е намаляла. Никой нищо не е забравил и никой не желае да прощава нищо. На практика наистина е трудно да се прощава.

Галилейският равин, известен на света като Исус Христос, е говорел за прошка. Той е проповядвал много неща и голяма част от тях са били известни на евреите от Тората. Благодарение на Него тези заповеди са станали известни и на целия нееврейски свят. Ние, евреите християни, почитаме нашия Учител, който всъщност не е говорел нищо, което да е било абсолютно неизвестно на света до Неговото идване.

Историческото християнство действително е преследвало евреите, всички знаем историята на гонения, погроми, религиозни войни. Но именно през последните години в католическата църква върви тежък процес на преразглеждане на църковната политика спрямо евреите. Именно в последните години Църквата в лицето на Папа Йоан Павел II призна историческата си вина.

Земята на Израел е велика светиня не само за евреите, живеещи тук днес, но и за християните, и за евреите-християни. Тя е не по-малко драгоценна за тях, отколкото за юдеите. Не говоря за нашите братя-араби, които са се сраснали с тази земя, живеят тук от хиляда години и костите на предците им лежат редом с костите на нашите.