Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

И ето сега самият той, намиращ се в едно неопределено положение и виждайки моето неопределено състояние, ми предлага да сключа фиктивен брак с него и да се опита да уреди живота ми на Светата Земя, където има и манастири, и други обители, и разнообразна работа за монахини. Независимо че манастирът ме изхвърли, аз продължавам да си бъда монахиня — никой не е свалил от мен обетите ми. Това негово предложение е единственият ми шанс да започна нов живот.

Скъпа Валентина Фердинандовна! Вашето мнение е толкова важно за мен — понеже Вие отдавна сте близка с доминиканците и водите напрегнат и опасен живот на монахиня извън манастира и живеете толкова дейно, вършите толкова полезни неща, именно от Вас ми се ще да чуя съвет. Основният проблем е в самоволното ми заминаване за Светата Земя. Като нито нашата настоятелка, нито, още по-малко, епископът ще ми дадат благословията си. Дори всички сложни формалности по отпътуването да бъдат преодолени, на мен, свикналата с монашеската дисциплина и послушание, ще ми бъде трудно да се реша на такъв своеволен жест.

За да разчитам на Вашия съвет, длъжна съм да разкажа всичко, което самата аз знам за тази ситуация. Ефим е небивало благороден човек, струва ми се, че разглеждайки варианта за заминаване за Израел, той отчита и възможността да се уреди моето съществуване. За себе си твърди, че именно там, в земята на Исус, трябва да намерят решение неговите колебания за по-нататъшния му път: свещеничество ли, монашество ли, или светско занимание.

Не съм срещала досега човек, така дълбоко потопен в православието, който да знае толкова прекрасно богослужебните текстове и така да се ориентира в тънкостите на богослужението. В него има от вдъхновението на католика и добросъвестността на протестанта. Библиотеката е истинският му дом, а самият той е в пълен смисъл човек на книгата. Пише отдавна и свое собствено изследване върху историята на Евхаристията от древни времена до наши дни.

Мила, скъпа, Валентина Фердинандовна! Чувствам се виновна, задето излях пред Вас всички тези мъчителни проблеми. Но разбрах, че не мога да взема решение без Вашия съвет. Да Ви пази Бог, скъпа сестро. Ваша Тереза.

Декември, 1978 г., Вилнюс

Скъпа Валентина Фердинандовна! Събитията се развиват толкова стремително, че Ви пиша, преди да съм получила отговор на предишното писмо.

Вчера дойде Ефим, разказа ми за двучасовия си разговор с настоятеля. Ефим му съобщил, че тъй като няма перспективи да участва в живота на православната църква тук, в Литва, е склонен да замине за Светата Земя. Тогава, съвсем неочаквано, настоятелят изразил готовността си да го ръкоположи в сан, при условие че замине. Остава само едно препятствие. Ефим е ерген и няма намерение да се жени, а в Руската православна църква съществува традиция, почти закон, да ръкополагат за свещеници само женени. Ето Ви обърнат наопаки католически целибат 101 101 Целибат (църк.) — предписание, касаещо католическото духовенство, мъжете-свещеници да са неженени и да останат такива, докато са духовни лица; безбрачие. Узаконено от Папа Григорий VII в XI в. — Бел.прев. , е не е ли това знак от горе?

Ние с Ефим започнахме да се молим и прекарахме в молитва до съмване. Излишно е да го казвам, на Ефим и през ум не му е минавало, че негова спътница може да бъде някоя друга жена. Но всеки от нас трябва да принесе своята жертва: аз — да сменя вероизповеданието си, да приема православието, той — да се нагърби с отговорността за мен, а двамата заедно да приемем подвига на духовния брак, отношенията между брат и сестра в съвместния ни живот и общото служение. Служене в името на…? Това решение предаваме в ръцете на Бог.

Останалата част от нощта прекарах в плач. Сълзите и молитвите ме избавиха от обичайните нощни изпитания. Помня щастливите нощни сълзи в зората на моето монашество, когато се събуждах нощем не от страх и терзания, а от радост, от молитва, която се надигаше от дълбините на душата ми и ме будеше от сън. Идва ми на ум тъжната мисъл, че съм загубила най-хубавия от даровете. През седмицата ще отида при отец L. Надявам се много на неговата подкрепа.

Моля Ви да се молите за мен, скъпа сестро. Бог да Ви благослови. Тереза.

1979 г., Вилнюс

… От онзи ден всичко тръгна като на кино. След пет дена аз бях вече миропомазана и по такъв начин преминах в Православието. Най-неочакваното нещо за мен бе Светото Причастие — едно от най-силните духовни преживявания. Само на Вас и на Ефим мога да кажа, че причастието при католиците ми се стори някак бледо в сравнение с истинското вино от Православната чаша, с което се причестих.