Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Но нали и Свети Антоний 100 100 Антоний Велики, или Свети Антоний, е египетски християнски монах-аскет. Във виденията му се появявал Сатаната в човешки образ, като черно хлапе или съблазнителна жена, за да го въвлече в грях на блудство, но и в образа на демонични зверове, за да го мъчи телом. — Бел.ред. е имал изкушения — предпазливо възразих аз. — Ако вие бяхте негов духовник, щяхте ли да го изгорите?

Той се усмихна и с насмешка ми отговори, че по този път вървят светиите… Какво имаше предвид? Главата и сърцето ми не могат да го поберат.

Но си тръгнах от него със странно чувство на облекчение. Сега вече няма на какво да разчитам освен на Любовта на Всевишния. И аз Му се врекох. Молитвите ми към Девата, които ми бяха толкова любими, станаха съвсем невъзможни — нейната Непорочност не ми позволява да се обърна към нея… Само Магдалина може да ми бъде защитница. Не предизвиква ли усмивка у Вас моето положение — пазейки девствеността си за Господа, съм изгонена за най-ужасното разпътство и чувствам особено дълбока вина за нощните посещения на силата, която ненавиждам с цялата си душа…

Католическата църква ме отритва — в чии ръце?

Преместих се в старата си стая, при ужасните си съседи, които ме ненавиждат и мечтаят да ми отнемат стаята. Прекарвам дните си в молитви и в жестоки изкушения. Както и по-рано, ходя в Храма на Непорочното Зачатие, но и там, където по-рано бяха сърдечни и ласкави, сега срещам отчужденост и подозрителност.

Декември, 1978 г., Вилнюс

… сега минавам към последната част от моето печално повествование: приятелят ми Ефим, с когото съдбата ме срещна в библиотеката, беше единственият, който ме подкрепяше в последно време. Не зная как бих оживяла — и физически, и материално, без неговата постоянна помощ. Той е сам. Наскоро получих много неочаквано предложение от него — да сключим фиктивен брак и да заминем за Израел. За Светата Земя.

В главата ми всичко е така объркано, че забравих да кажа нещо съществено — Ефим е евреин, но духовните му стремежи са ориентирани към православието. Той дълго време не приемал Светото Кръщение и е направил това едва преди две години, след смъртта на майка си, която иначе би приела това много болезнено. Оттогава той все повече навлиза в църковния живот.

Ефим присъства ежедневно на богослуженията, дори прислужва в олтара, прави обзори върху излизащата духовна литература за тукашния настоятел, даже пише реферати и превежда от чужди езици, когато книгата се стори интересна на настоятеля. Той се отнася към Ефим с голямо уважение, обича да беседва с него — явно в църковните среди няма толкова много образовани и сериозни хора. В края на краищата Ефим споделил с него намерението си да стане свещеник. Настоятелят съвсем определено му отговорил, че националността е голяма пречка за изпълнението на едно такова начинание и той не си представя евреин в качеството му на енорийски свещеник. За руското паство това ще бъде твърде голямо изкушение — отбелязал настоятелят.

И това, при положение, скъпа Валентина Фердинандовна, че настоятелят е от най-либералните и просветени среди! Още преди войната той е преминал през лагерите и е оживял като по чудо.

Във Вилнюс живее или по-точно казано, се укрива един православен епископ, също бивш затворник. По молба на настоятеля понякога епископът ръкополага млади хора в свещенически сан. Тайно, разбира се. Както знаете, епископът има право да дава свещенически сан на този, когото смята за достоен, независимо от липсата на семинаристко образование.

Смешно е да се каже, Ефим е завършил в университета класическа филология, владее гръцки, латински, иврит, кандидат е на филологическите науки, а подготовката му в областта на богословието е такава, че би могъл да преподава във всяка една семинария. Впрочем самият настоятел е казал това на Ефим — при други обстоятелства той би могъл да бъде професор в Духовната академия! Ето колко високо го цени настоятелят. Обаче му отказва благословията си за ръкополагане.

Мисълта за монашество също е минавала през ума на Ефим. Дори е ходил в Псково-Печорския манастир, живял е там месец миналата година; когато се върна, сподели с мен, че не е готов на такава крачка.

Едновременно с това Ефим мисли върху преместването си в Израел — там живеят родният му чичо и няколко братовчеди и братовчедки, които са успели да се изселят от Литва преди идването на немците. По време на войната майката на Ефим е спасила една литовска селянка.