Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Получените за експертиза 4 (четири) писма, написани от ръката на Тереза Кшищофовна Бенда, имат три адресата.

Първият от адресатите е московска преводачка, кандидат на филологическите науки, Валентина Фердинандовна Линце, преподавател в задочния Институт по култура, препратка към материалите №0612/173В.

Вторият от адресатите — Аста Келер, е жителка на Вилнюс, домакиня, участник в група за съдействие на затворници, постоянно се занимава с изпращане на поща в лагерите. Препратка към материалите от картотека 2Ф-11.

Третият адресат — Йонавичуте, Анна Гедиминовна, е завеждащ отдел „Проза“ в литовското списание „Младежта на Литва“. Вж. каталог 2Ф-11.

Споменатият автор Тейяр дьо Шарден е починал през 1955 г. Йезуит, свещеник и палеонтолог. Не се е занимавал с антисъветска дейност.

Мл. научен сътрудник от архива, лейт. Кузовльов

Резолюция:В архив.

Майор Перевезенцев

1977 г., Вилнюс

Докладна записка

Довеждам до Ваше знание, че дейността на нелегалния женски католически манастир, помещаващ се в три частни квартири във Вилнюс, се намира под пълен контрол. За последната година броят на така наречените монахини е намалял: една от сестрите (Ядвига Немцевич) е починала, втората (Тереза Бенда) е напуснала манастира и отново живее на адреса, на който е регистрирана. В неделните дни на адрес: ул. „Дзуку“, 18, квартира 1, идващият в дома свещеник Юргис Мицкявичус служи меса, през останалите дни от седмицата монахините четат розарий. По-голяма част от монахините са на пенсионна възраст, много са били освободени от затвора. Не смятам за целесъобразно привличането им под отговорност. Оперативното наблюдение на квартирите им е снето. Намират се под наблюдението на местните районни упълномощени.

Майор Перевезенцев

Драги Василий Петрович!

Както се полага, ти изготвих докладна записка, но ще добавя от себе си, че обстановката в града е такава, че нямаме нито време, нито хора, за да се занимаваме с малоумни старици. Антисъветските и националистически настроения са много силни, мен много повече ме занимава младежта. Сега подготвяме две големи самиздатски дела. Да се разчисти това старческо гнездо е работа за един ден, но не виждам смисъл. Кореспондентите ще надигнат вой, какво ще спечелим от това? Макар че както кажете. Зависи от центъра. Заради старата ни дружба те моля, не ни товарете с религиозни работи — и така сме заети до шията. Предай поздрав от мен на Зинаида и Олечка. Спомням си колко добре си живеехме в Дрезден.

Алексей Перевезенцев

Януари, 1978 г., Вилнюс

… дързостта на тази молба. Може би дръзновение? Когато дойдох в клиниката на 13 февруари, L. имаше цвят на стара хартия и сякаш целият беше налят с вода. Невъзможно е да си представиш — дори устните му, винаги така събрани и твърди, са се отпуснали и са станали пухкави като на бебе. Ръцете му са отекли, едва ги вдига. Вижда се, че всяко движение му струва усилия. Тръгнах си с чувството, че може да умре всяка минута. През нощта, когато сестрите си легнаха и настана онази особена нощна тишина, която така предразполага към молитва, станах и горещо се молих. И ме озари мисълта, че мога да си отида вместо него. На сутринта бях при настоятелката. Тя е добре разположена към мен. Казах й, че чувствам зов да си отида вместо L. Тя ме благослови.

Веднага отидох в Храма на Непорочното зачатие и отново започнах да се моля. И настъпи онази златна минута, когато разбрах, че ме чуват. Помолих се — вземи ме вместо него. Не излязох от храма до късно вечерта — стоях в молитвено вцепенение. Върнах се при сестрите през нощта.

На другата сутрин настоятелката ми прошепна: „Оперирали са L. късно тази нощ. Махнали са му бъбрека. Той е с единия крак в гроба“. И ми се усмихна, както ми се стори, с насмешка.

Представете си, всички очакваха неговата смърт, а той започна да се оправя. Оздравяването на L. вървеше необикновено бързо. След три седмици излезе от клиниката, епископът не му позволи да замине за Каунас, настани го при себе си. На Пасха той отслужи литургията. По време на цялата служба плаках с щастливи сълзи — жертвата ми беше приета, аз започнах да се подготвям.

Веднага след Пасха започнах да слабея. Отслабнах с около десет килограма. Печално е, но радостното ми и приповдигнато състояние се смени с такава слабост, физическа и духовна, която не се наемам да опиша. Миналата седмица на два пъти припадах. Сестрите са много мили и грижовни към мен. Нашият живот е много сложен именно със своите вътрешни отношения, далеч не всичко се вижда на повърхността. Но аз винаги съм знаела, че това е цената, която плащаме заради близостта си до Източника.