Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

По-рано момчетата с шапчиците не ми харесваха много, а тези са отлични, здрави момчета и весели, особено равинът им.

Надпис върху снимка: Нашите жени се готвят за събота. Вижда се и част от приготвената маса.

1978 г., Хеброн

… приближи се към мен, изглежда стогодишен, но умът му е ясен. Пита: „Не са ли от Николаевка моите предци?“. Отговарям му: „Да“. Тогава той пита не съм ли роднина на Давид Шимес. „Да — казвам, — той ми е роден дядо.“ Старецът чак извика от радост: „Ох, ах, той беше най-добрият ми приятел!“. Аз му рекох:

— Вие не се огорчавайте, но през трийсетте години него го разстреляха.

— Това — отвръща ми той — можеше да се очаква, всичките му братя и сестри бяха разстреляни и отровени.

— Възможно е да не са били негови братя и сестри, а на някой друг — казвам аз. — Моят дядо не е имал сестри и братя, защото е бил дете на позора. Майка му го е родила извънбрачно и моята прабаба се разболяла на нервна почва от туберкулоза, изпратили я да се лекува в Швейцария, където е починала.

— Всичко е вярно — казва това божие глухарче, — бащата на твоята прабаба е бил търговец на зърно, а бедни търговци на зърно на света няма. Той изпрати Рахил в санаториум, по-далеч от позора. Но в града всички знаеха от кой революционер го е прихванала. Правилно, всичко е правилно. Давид бе възпитаван от две неомъжени лели. Ние бяхме в един клас в гимназията и той беше единственият ми приятел от детството. През 1918-а баща ми ме отведе в Палестина, оттогава живея тук. И вече след войната прочетох, че Сталин е намерил чак в Мексико бащата на моя приятел Давид и всичките му деца. Братята и сестрите на Давид, родени в законен брак, също били убити от Сталин. Четох една дебела книга, всичко е написано там.

Аз, мамо, направо си загубих ума: защо този чужд старец знае за нашите прадеди повече от нас самите? Или вие сте знаели, но сте крили от децата? Накратко, когато този дядо ми каза за Мексико, разбрах какво има предвид. Може да бърка поради възрастта си. Ако това е истина, според мен е супер! Знаейки колко си внимателна, напиши ми само една дума — „ледосекач“, тогава ще имам пълно потвърждение. Честно, просто не мога да повярвам!

Мамо, спомних си защо ти пиша — аз се ожених. Жена ми е от американските евреи. Много ще ти хареса. Наричат я Деби. Дебора. Когато имам снимки, ще ти пратя. Доскоро. Гершон.

1981 г., Хеброн

… защо се учудваш? Логиката е желязна. В началото на XX век всички нерелигиозни евреи са се хвърлили в революцията, защото социализмът е много съблазнителна идея и много добре разбирам предшествениците ни. Те са били идеалисти. Но нещата със социализма и интернационализма не са се получили. Провалили са се. Сега се появиха нови идеалисти, готови са да строят социализма в една отделно избрана страна, в Израел. Ето какво имаме сега. При това и те са невярващи младежи, защото вярващите имат религиозна идея — дайте ни нашата Света земя! А невярващите пристигнаха в Светата земя да строят социализъм. Да. И аз съм такъв! Защото капитализмът не ми харесва, а социализмът, само че не този, който е в СССР.

Ти се учудваш, че живея като в колхоз, но това е моят колхоз, кибуц, и той ми харесва. Ще те учудя още повече — по-рано не ти писах, но сега, мисля, можеш да очакваш всичко от мен. Още когато се роди Бенямин, аз се обрязах заедно с него. Не искам да обсъждам с теб причините защо съм направил това. Уверен съм, че съм постъпил правилно. Радвам се, че жена ми ме подкрепя. И така на трийсет години станах евреин заедно с първородния си син. Дебора скоро ще ражда пак. Надявам се, момче. Обещала ми е да ражда, докато има сили. А тя е много силна и твърда жена във всяко отношение. Никога не съм ти напомнял как се отказа да се преместиш в Израел заради идиотския брак на Светка, но сега, когато сама ми пишеш за ужасните отношения между нея и мъжа й, че едва ли не се бият, няма ли да се върнем на изходната точка — да се развежда със своя казак, да взима дъщеря си, а аз ще ви изпратя покана. Сега това е по-лесно, отколкото преди пет години. Вярвам абсолютно, че ако баща ми беше жив, щеше да напусне още през 76-а. Ти винаги ще смяташ, че съм погубил баща си с моя самиздат, със затвора, че сърцето му не е издържало заради мен. Може и така да е. Но нима не разбираш, че дори тогава да не се бях запалил от идеята да замина, все щях да се забъркам в конфликт с властта. Помисли си за какво ти говоря. Уверен съм, че баща ми щеше да бъде на моя страна.