Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— Понякога ги гоня, а понякога сам се махам. Имам си скривалище в планината в една пещера. Е, половин пещера. В другата половина са се разположили прилепите. — Той се засмя, сякаш се е пошегувал сполучливо.

Аз потръпнах. Страхувам се от обикновените мишки, а за прилепи дори не мога да слушам.

Поседяхме по-малко от час и си тръгнахме. По обратния път Даниел ми разказа, че Рафаил е роден в Йерусалим, в старинния квартал на бухарските евреи, който съществува и сега. Бил е петнайсети син в семейството и избягал при йезуитите. Възпитавал се в католическо училище, станал монах и отскоро живее на Голаните, а преди това е живял почти петнайсет години при бедуините.

— Мисионерства? — попитах аз. Но Даниел се засмя.

— Опитал е в младостта си. Сега казва, че просто живее с тях. Смята, че никого на нищо не може да научи.

— Толкова ли е смирен? — не се сдържах аз, макар винаги да се упреквам, че задавам много въпроси.

А Даниел пак се засмя и отговори:

— Не, той просто е много умен. Дори е от най-умните хора, които съм срещал. Просто са му паднали всички зъби, ходи бос и в скъсани дрехи и се мие, когато вали дъжд и в коритото се събере достатъчно вода. Затова никой не иска да види нито ума, нито образованието му. Но ако сложи костюм и обувки и го накараш да чете лекции, той ще го направи по-добре от всички. Или по-добре от по-голямата част. Нарочно те взех със себе си, за да го видиш. Рафаил е рядък човек.

Имам странното чувство, че християнството в Европа и на Изток са съвсем различни неща: при нас то е много „прилично“, рационално, умерено, а тук достига някакви крайни точки — каменна колибка с пръстен под, древен аскетизъм, пълно откъсване от цивилизацията. Какво е общото между онова и това? Нищо! Защо и едното, и другото се нарича християнство?

Само Христос? Кой от тях? Христос от Разпятието или от Преображението? Христос, извършващ чудеса или четящ проповеди? Господи, помогни ми да обичам всичките.

1972 г., Дубравлаг — Москва

… Получих поредната порция поща в сряда (4 картички и 2 писма, съседите ми по нар се чудят кой ми пише толкова много). А иначе днес е шабат. В събота не ходим на работа — извоювахме си го. Вместо това даваме наряди. Но е личен избор. Цяла седмица не мога да допиша отговора си на писмото ти. Утре сутринта го предавам, мога да попиша още малко. Вчера сутринта отивахме рано на работа — видях в небето САМОЛЕТ. Летеше така красиво, оставяше тънка диря след себе си. Дълга, дълга следа.

Дочетох „Йосиф“. Огромна благодарност на Кирил, че я намери и изпрати. Учудващо е, че не се е загубила по пътя, понякога се случва. Книгата е едновременно страшно интересна и малко дотяга. Но има много сведения за историята и всякакви размисли. По принцип като писател на мен ми харесва повече Фойхтвангер.

Струва ми се, че Кирил преувеличава значението на Томас Ман. Но аз толкова обичам Кирил, толкова съм му благодарен за всичко, че съм готов да се съглася с каквото и да е — нека този Ман да си бъде гений на всички времена и народи, корифей на науката и дори най-добрият баскетболист на националния отбор на Уругвай. За съжаление, книжката, написана за баба ни с криви букви, се е загубила по пътя. Но тук се запознах с един стар обущар от Гродно, който говори с мен на езика на народа… Хората тук са много интересни. Литовски и украински националисти, хора с всякакви религиозни убеждения. Има едно младо момче, баптист, който е отказал военна служба по религиозни мотиви. Доизлежава присъдата си един забележителен мъж, писател, те бяха двама такива известни. Общувам с тях в свободното време, което е малко — все едно да учиш в университет.

Благодари на Костя и Маша. Писмата им са забавни, нека ми пишат кога ще се появи наследникът. Не губя надежда да живея с тях НА ЕДНА УЛИЦА. Тази улица дори ми се присънва понякога. Наистина в сънищата ми тя прилича много повече на Коктебел в Крим, отколкото на нещо друго.

Картичката на Светка е толкова забавна, с хубава картинка. Не пише кой е художникът, но съм решил, че е Шагал. Мечтата ми да получа истинско образование все повече укрепва. Когато в края на краищата всичко свърши, аз ще уча, ще уча, ще уча, както е завещал Ленин.

На Медведев навярно ще му бъде интересно, че тук има библиотека, има довоенни списания, но не в комплект, а отделни броеве, намирам в тях много интересни статии. Колкото по-старо е списанието, толкова е по-интересно…