Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Миналия месец за първи път изпълних нормата и неизвестно защо изпитах чувство на гордост…

ДУБРАВЛАГ, ЛАГПУНКТ №11

1976 г., Полет Виена — Лод

Скъпа мамо! Ти винаги си казвала, че имам ужасен характер. Аз самият го мислех. Но изглежда, не е така. Свидетелство е моето писмо, написано направо в самолета. Мислех, че ще мине доста време, преди да ти пиша. Ако изобщо…

Ти ме разочарова, правейки такъв избор. От друга страна, ще се опитам да разбера защо си решила да останеш в помийната яма. Вече два часа самолетът лети към Ерец и аз изпитвам такова пълно щастие, каквото не съм изпитвал никога в живота си. Никакви радости не могат да се сравнят със състоянието на човек, летящ към вкъщи, без още да е виждал своя дом. Групата ни се състои от 12 души, с които прекарахме няколко дена заедно във Виена: еврейско семейство от Рига, религиозно, начело със старец с кипа 96 96 Кипа, ермолка — традиционна еврейска мъжка шапчица. — Бел.прев. , говорят помежду си на идиш! Как ли са оцелели през войната? Другата двойка в самолета е много известна — учен-китаист с жена си, те отдавна били започнали да се борят за заминаването си. Китаистът е дал интервю по американска радиостанция, заради него са организирали митинг в Колумбийския университет — въобще вдигнал се много шум. Когато са ни задържали и е имало надежда да ни пуснат без съд, той също е подписал писмото в наша защита. Ала тогава писмото само е навредило. Иска ми се да се запозная с него, но той има много важен вид, а аз съм „обикновен съветски затворник“.

Не се тревожи, мамо. Съсредоточи се върху Светка — моята сестричка ще ти осигури грижи, ще ти народи гои 97 97 Гой (ивр.) — еврейското обозначение на неевреите, заимствано от Библията, където е в смисъл на по-долно стъпало от еврейския народ: Бог е определил единствената цел за съществуването на гоите да служат на народа израилев. Има пейоративен смисъл. — Бел.прев. , ще им бършеш носовете. Нямам нищо против Светка, но тя винаги взима „нестандартни решения“. Да се беше омъжила за нормален еврейски младеж и да бяхме заминали всички заедно. Не, на нея й дотрябва казак. Не разбирам — да се загубят толкова години в опити да заминем и така безплодно да заседнем заради „зова на сърцето“! Край! Самолетът се приземява! В илюминатора са Средиземно море и брегът на Израел…

1977 г., Хеброн

… не може да се сравни с нищо. Естествено, това вагонче не е истински дом. Но е правилно домът на евреина да е в шатра, палатка, с кюмбе. Живеем като преселници от началото на века. Само че онези са имали пушки, а ние сега — автомати. От минутата, в която се приземих на летище Бен Гурион, през цялото време се чувствам като леко пиян. Засега сме петима младежи, четири жени и едно дете. Без жена съм само аз. Не защото имам кошмарен характер, както казваш винаги. Просто предложих на момичето, с което пристигнах, да си замине. Затова пък вече знам точно каква жена не бих искал да видя до себе си. А такава, каквато ми е нужна, все още не съм срещнал. По принцип израелтянките ми харесват много. Тези, с които успях да се запозная, докато бях в Програмата за интензивно изучаване на иврит за младежи, са много силни и самостоятелни. Наистина повечето са рускини (тук наричат руснаците „евреи от Русия“). Израелтянките са само преподавателки. Рускините също ми харесват. А сред местните има такива красавици, че можеш да се втрещиш. Какво би казала, ако се оженя за еврейка, която не знае и дума на руски?

Работим, пазим и спим подред. Имаме трактор, купихме го чрез банката. От Хеброн сме на шест километра, но пътят не е безопасен, минава покрай арабско село. Да, ето какво ще ти бъде интересно — недалеч оттук е пещерата Махпела 98 98 Пещерата Махпела (от ивр. „Двойната пещера“) е най-важната забележителност в Хеброн. Смята се, че тук са погребани Адам и Ева, а след тях и библейските патриарси и жените им — Авраам и Сара, Исаак и Ребека, Яков и Лия. Днес там се провеждат както еврейски, така и мюсюлмански богослужения. — Бел.ред. , където са погребани всички праотци, Авраам и другите. Не ми направи кой знае какво впечатление, но другите се възхищават много. Честно казано, няма време за възторзи. Има много работа. Спомням си как в лагера шиех ръкавици — кошмар. Тогава дори не можех да си представя, че след самиздатските еврейски списания, ивритски кръжоци, еврейски седенки в кухнята ще започна такъв истински живот. Народът е различен — сред преселниците има религиозни и нерелигиозни като нас. Наскоро ни посети местният равин от Хеброн, много известен, той е от десните. Това е много интересно — в нашите кръгове в Русия аз минавах едва ли не за троцкист, и то ултра. А тук ме приемат за десен. Тук изобщо не можеш да разбереш къде е дясно, къде е ляво!