Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Ранната сирийска църква е била аскетична и сурова като тукашното вулканично плато. Идва ми наум, че необикновеното разнообразие на природата в Палестина — тиха в Галилея, жестока в пустините, хармонична в Юдея — е породило и разнообразието на религиозни течения: всичко се е родило тук.

Предстои всички тези земи, завоювани по време на Шестдневната война, да бъдат върнати. Сега се създава впечатление, че не искат особено да си ги вземат. Земите не са пусти — в Газа има милион палестинци — необходими ли са му на Египет с техните проблеми? На Западния бряг палестинците са няколкостотин хиляди — голям товар за Хюсеин. Смисълът на цялата тази кампания се крие в показността: да се демонстрира военна мощ. Това ще струва скъпо през следващите години. Такива са местните проблеми, както ги виждам аз. Да се живее тук, без да си потопен във всекидневния им поток, е почти невъзможно. Ти можеш ли да работиш в Полша като свещеник, игнорирайки натиска на Съветския съюз? Ние знаем, че политиката, а не нещо друго, е определяла църковния живот във всички времена.

Най-същественото е постепенното разбиране на целостта на живота. По-рано чувствах добре неговата йерархичност и винаги подреждах събитията и явленията едно спрямо друго според степента на тяхната значимост. Това усещане отминава, „значителното“ и „незначителното“ се оказват равни, а по-вярното е, че значително се оказва онова, което правиш в този момент, и тогава миенето на съдовете след многолюдния обяд се приравнява към отслужената литургия.

Завършвам — моята помощничка Хилда се събуди, хвана бинокъла и веднага забеляза местен скален заек, който прилича повече на язовец. Еврейският заек изобщо не прилича на полския. Гледката — без всякакъв бинокъл — весели сърцето. Братска целувка. Д.

Май, 1969 г., Хайфа

Скъпа мамо! Вчера с Даниел и група немски туристи от Кьолн ходихме на Голанските възвишения. Аз бях там за първи път и беше разтърсващо — и древните паметници, и природата, и следите от войната. Всичко е едно цяло, дори древната история — следите от войната, разрушенията и някакво вечно военно варварство. Всичко, което е разрушавано от древни времена, се е разпаднало не от старост, а е разбито и унищожено от враговете. Навярно и по света е така, но тук е особено забележимо. Обаче не ти пиша заради това. Ти знаеш, че през войната Даниел е работил като преводач в гестапо и когато го хванали заради помощта му за партизаните, го е спасил гестаповският началник — дал му е възможност да избяга. Те са имали много човешки отношения, гестаповецът е имал деца на възрастта на Даниел, син — негов връстник.

Може би мисълта за сина го е карала да се отнася така добре към този полски, както той смятал, юноша. Представи си, в немската група имаше мъж, един от най-възрастните, защото другите бяха основно младежи, и се оказа, че той е син на същия онзи майор. Екскурзиантите задаваха въпроси, Даниел винаги молеше да се представят и този си каза името — Дитер Райнхолд. Тогава Даниел каза: „Бащата на Дитер, Райнхолд, ми спаси живота през войната“. Те си стиснаха ръцете и се прегърнаха. Никой не разбираше нищо, а немецът си нямаше и представа — нали баща му е загинал през 44-та на Източния фронт и той знаеше само, че бил майор и е служил в гестапо. Т.е. военен престъпник. Настана такава тишина. Никой не задаваше въпроси, всички мълчаха, само Даниел и Райнхолд разговаряха тихо. Не знам за какво. Аз, разбира се, мислех за нашето семейство — за теб, за татко и за дядо. Помислих си, че това е някакво разделяне на фашисти-евреи, убийци-жертви, лоши-добри, но не е толкова просто. Ето тези двамата: убития майор и Даниел — те стоят на един такъв предел, където нищо не е просто. После Даниел ми каза, че винаги когато си спомня за загиналите, се моли и за този майор.

Толкова съм развълнувана от тази среща и не мога да изразя всичко, което е в душата ми. Искам и аз да се науча на такава молитва — за всички. Но не абстрактно, а истински. Целувам те. Хилда.

Да! Забравих да напиша — тук на Голанските възвишения има древно съоръжение, приличащо на знаменития Стоунхендж. Това е мястото на действието от легендата за Гилгамеш! Сега там правят разкопки. Даниел познава археолога, който е отговорник за обекта, и ми обеща при случай да ми ги покаже. Той разказва за следи от най-древната световна цивилизация и дори може би за следи от присъствието на земята на извънземни! Тук е така — накъдето и да се обърнеш, навсякъде е „ах!“.