Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Такава е логиката. Не мисля, че Йов се е успокоил, след като са му изпратили новите деца в замяна на предишните. Забравил ли е онези невинните, убити от рухналия покрив на дома им, заради един съмнителен облог на Твореца с някаква си твар, известна като враг на човешкия род?…

Книгата на Йов е твърде поетична, но е лишена от логика. Впрочем, както ни показва нашият обаятелен учен, професор Нойхауз от Йерусалим, четенето на еврейските текстове е велико изкуство, до което аз едва съм се докоснал. Само дотолкова, доколкото да разбера какъв е основният предмет, върху който е съсредоточена еврейската мисъл. Оказва се, това е космогонията в най-отвлечения и отдалечен от реалността смисъл; грандиозната „игра на стъклени перли“ 86 86 „Игра на стъклени перли“ е роман от немския писател Херман Хесе (1877–1962), публикуван през 1943 г. — Бел.ред. .

И за две хиляди години мозъците на момчетата, които от петгодишна възраст минават това училище на логиката, са достигнали все пак работно състояние. Всички съвременни еврейски физици-математици, Нобелови лауреати и ненаградени изобретатели са отклонение от основния продукт, т.е. те са отказалите се от царския път на кабалата, която разглежда същите проблеми, както и всички останали езотерични науки във всички времена и при всички народи. Обаче именно кабала се оказва под подозрение като интелектуален терористичен акт, продължил половин хилядолетие. Няма нужда да се опровергава тази страхлива мисъл: всяка интелектуална дейност може да се разглежда като атака спрямо установените канони както в областта на науката, така и в културата и социологията.

В края на краищата всеки опит за идентификация, за строго самоопределяне на личностите е основан на построени в определена йерархия отговори — пол, националност, гражданство, ниво на образование, професионална принадлежност, партийна и прочие. Моята лична идентификация е свързана с професията ми. Аз съм лекар, това е фундаментът на моя живот и дейност — в това число в гетото и в партизанския отряд. Аз съм си оставал лекар при всички обстоятелства. След войната, когато за много месеци бях привлечен на експертна работа над материалите за Нюрнбергския процес — това бе най-тежката част от живота ми, макар вече да не съществуваше заплаха от физическа смърт, — аз загубих вътрешна ориентация, равновесие, губех почва под краката си. Не животът в гетото, не несигурното съществуване в горите, а товарът от всичко, което знам за случилото се с евреите в периода 1939–1945 г., промениха моето светоусещане. Моята самоидентификация като лекар нямаше никакво значение от гледна точка на „Нюрнбергските закони“; лично аз, като евреин, попадах под действието на Закона за опазване на германската кръв и чест от 1935 година. Той принуждаваше мен, атеиста, съзнателно скъсал с юдаизма, да се върна към националната си идентификация. Приех това предизвикателство с готовност и резултатът бе моето нелегално преселване в Палестина.

Живях в Израел почти десет години. Намирах се там, когато бе подписана Декларацията на ООН за неговото създаване, и се надявам еврейската държава да съществува и занапред. Никога не съм споделял идеите на ционизма 87 87 Ционизмът (от ивр. цийонут) е форма на национализъм на евреите и еврейската култура, поддържащ идеята за еврейска национална държава на територията, определяна като Земята на Израел. Думата е производна от Цион — името на един от двата хълма на стария Йерусалим. През 1975 г. резолюция на ООН осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация. — Бел.ред. .

Винаги съм смятал, че съвременният свят трябва да бъде изграден не на национален принцип, а на гражданско-териториален. Гражданите, живеещи в пределите на дадена територия, имат правото и са длъжни да организират държавата. А законодателството трябва да осигури това. Малко хора се съгласяват с моите идеи, дори Естер. Приех бостънското предложение без колебание. От професионална гледна точка никъде по света не може да се намери по-добра работа за мен. След като поживях няколко години в САЩ, стигнах до убеждението, че именно САЩ в най-голяма степен съответстват на този гражданско-териториален принцип на организация на държавата, който аз намирам за оптимален. А останалото е същата световна помийна яма.

Всяко последователно религиозно възпитание ражда неприемане от страна на инакомислещите. Само общата културна интеграция, извеждането на религиозната сфера в областта на личния живот, може да сформира общество, в което всички граждани имат равни права.