Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Мила Хили! Когато съм с теб, самото ти присъствие ми е достатъчно да ме освободи от тези тежки мисли, от безизходността на нашето положение, само до теб се чувствам щастлив; повярвай ми, на света има много малко арабски мъже, които биха се решили да кажат такива думи на жена. Аз те обичам и обичам свободата, която ти носиш, макар двамата да страдаме именно от това, че знаем — свободата не е за нас, ние я крадем, не знам от кого. И все пак аз дълбоко вярвам, че Бог е на наша страна. Не ме оставяй. Муса.

1968 г., Хайфа

Вчера Даниел ми донесе цъфтящо клонче от бадем. Невъзможно е да си представя да откъсне клонче. Погледнах го учудено. А той ми каза: „Хилда, вече пет години сме заедно“. И пет години, откакто пристигнах в Хайфа. Цветовете са някак си нематериални, като от пара или мъгла и ухаят на нещо прекрасно, но то не е в тях. Може би на плодовете на бадема, които ще оформят по-късно. Не, бадемът има много по-определена миризма, по-ядлива. А тази съвсем не е такава.

Даниел отслужи меса. Нямаше никого, освен мен. Той е огорчен, че почти всички наши квартиранти са равнодушни към църквата. „Но нали ние ги храним не от корист — казва Даниел, — може би някога ще поискат да се молят с нас.“

Това не е съвсем така — в съботите и неделите при нас се събира доста народ. Вечерта, когато Даниел си тръгна, реших да запиша колко души сме. Ето какво излезе: Даниел, аз, Вера, Кася с децата, Ирена с децата, Олаф, Шимон, Йозеф със семейството си, Муся с Тата, Хенрик с Луиза. Елена, Исидор… това са тези, на които може да се разчита. Още около двадесет души идват от време на време, на празници, но все пак участват в живота на общината. И около тридесет, „идващи рядко“. Като Муса. Към тях трябва да се прибавят и тези от приюта, които щат не щат, принадлежат към общността заради пребиваването си в приюта. Има и около девет-десет постоянно сменящи се лица: бедняци, скитници, наркомани. Ние ги наричаме „квартиранти“. Също са наши. По приблизителни сметки: около шейсет човека.

Но имахме и загуби: Самуел с Лидия заминаха за Америка, Мириам почина, бедният Антон загина, Едмунд със семейството си се върна в Европа, Арон с Вита и дечицата и още няколко души ни напуснаха заради синагогата.

Даниел се огорчава много, когато губи някого, но винаги повтаря: „Всеки човек трябва да търси своя собствен път към Бога. Това е личен път, иначе ние ще представляваме не група от доброволци в името на Господа, а армия с генерал начело“.

Най-трудно ни е с „временните“. Даниел не е поръчвал да гоним никого, затова понякога идват бездомници. В Израел те са по-малко, отколкото в Европа, но ги тегли към нас. Откакто се построи спалня, винаги по няколко души отсядат там за някой и друг ден, а понякога и за месец. Даниел смята, че те трябва да си плащат — поне кофа вода да донесат от извора. Там има чудесна питейна вода, но струята е много слаба. Водата, която идва от друзкото село, не е така вкусна.

Моят немски опит изведнъж намери приложение, все пак има правила за общуване с бездомници, които наистина помагат да се намери общ език. Сега при нас живее двойка наркомани — много приятни момче и момиче от Унгария, те пушат някакъв боклук. Отпуснати, бавни и доброжелателни. Момичето, Лора, е еврейка, хипи, цялата в цветенца. Тя е истински музикант и свири чудесно на флейта. Аз я похвалих, тя се засмя и обясни, че по принцип е цигуларка, но няма цигулка. Толкова е ярка, че нейният приятел, циганинът Гига, изглежда някак бледо до нея. Те живеят при нас вече втори месец. Казаха ми, че Лора свири на улицата до пазара. Понякога носи пари в църковната каса, а Гига много се старае, докато мие съдовете.

Миналата седмица ни връхлетя ужасен пияница, болен, изпоцапа всичко, чистих след него два дена. Склоних го да постъпи в болница и го откарах. Навестих го след два дена, оказа се, че е избягал.

Не можем да държим чистачка или готвачка. Всичко правим сами. Добре че Даниел припечелва от екскурзиите, идва помощ и от чужбина.

Даниел работи много. Сега, когато има свое местенце в храма, често остава до много късно. Прави преводи на Новия Завет и други текстове от гръцки на иврит. По принцип такива преводи съществуват отдавна, но Даниел смята, че са пълни с неточности и дори грешки. Попитах го веднъж колко езика знае. Отговори, че знае добре три — полски, немски и иврит. А другите, на които разговаря, ги знае лошо. Но това не е така: той води групи на италиански, испански, гръцки, френски, английски, румънски; пред мен е говорил с чехи, с българи и с араби на техните езици. А пък това, че цял живот е служил на латински, се разбира от само себе си. Струва ми се, той има онази дарба към езиците, която е била изпратена някога на апостолите. Наистина на масата му има учебници по различни езици. Значи нещо му е дал Бог, а нещо е научил сам. Кога е успял да изучи всички тези езици? Попитах го, той ми отговори: „Помниш ли Петдесетницата?“. И се смее.