Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

— И все пак избяга!

… Лежах и чаках, докато се стъмни. След това се измъкнах изпод снопите, добрах се до някаква плевня, влязох вътре и заспах. Около пет часа чух продължителна стрелба. Това беше юд-акцията. Разстрелваха останалите в гетото евреи. Беше най-ужасната нощ в моя живот. Плаках. Бях унищожен — къде е Бог? Къде е Бог във всичкото това? Защо той ме скри от преследвачите, а не пощади тези петстотин деца, старци, болни? Къде е Божествената справедливост? Исках да стана и да отида там, за да съм заедно с тях. Но нямах сили да стана.

1967 г., Хайфа

Днес навърших 25 години. Просто ужас! Току-що бях на шестнайсет и ревях, защото имаше състезание по ски, аз заех първото място сред момичетата, а Тони Леер ми подхвърли, че това било несправедливо, понеже трябва да се състезавам при момчетата: трябва да ме проверят коя съм всъщност, мъж или жена. Аз го натупах. Днес рано сутринта дойде Муса и ми донесе подарък — великолепна златна гривна във вид на змия, а очите й — сапфири.

На мен ми харесва повече среброто и Муса знае това. Но ми каза, че не може да ми подари сребро, защото самата аз съм злато. Той искаше да заминем за цял ден за Нетания, но сутринта ми бе заета, бях обещала на Каса да отида с нея да кандидатства за работа; после да взема от пощата пратка за Даниел и да намина в библиотеката. Муса ме чака четири часа, по-късно все пак заминахме за Нетания.

Този ден той непременно трябваше да се върне вкъщи и аз малко му се обидих, че ще се връщаме веднага, а на мен така ми се искаше да остана с него по-дълго. В хотела бяхме само три часа и когато дойде време да си тръгваме, аз се разплаках. Той започна да ми обяснява, че не принадлежи на себе си в такава степен, в каквато принадлежат западните хора. Зависим е от семейството си, днес имал среща с чичо си и той не можел да я откаже или отложи. Муса също бе много разстроен. Срещаме се вече почти три години, но аз никога не знам кога ще се видим следващия път. Ако не броим църковните ни срещи, се виждаме много рядко. Ужасно е. Муса твърди, че приличам повече на юноша, отколкото на двадесет и пет годишна жена. И аз си спомних как натупах Тони Леер за същите думи. Смешно е.

Май, 1969 г., Хайфа

Мила Хили! Така и не заспах тази нощ — след вчерашните ти разсъждения колко трудно е в днешно време да бъдеш немец. Даниел ще ти разкаже колко трудно е да бъдеш евреин в днешния свят, а аз ще опитам да ти обясня какво значи да си арабин. Особено християнин по вероизповедание и израелтянин по гражданство.

Да си немец е добре — немците живеят в срам и покаяние. Не е съвсем лошо и да си евреин — цял свят ги ненавижда, но всички знаят, че са избран народ. Още повече че те изумяват света със своя Израел, построен сред камъни и развалини, и със схватливите си мозъци и много таланти оскърбяват всички останали народи. По целия свят на всички високи постове е пълно с евреи — учени, музиканти, писатели, юристи и банкери. У повечето хора това предизвиква раздразнение.

Но какво е да бъдеш арабин? Ние сме 1000 пъти повече от евреите. А кого познава светът? Насреддин Туси? Ибн Сина? 82 82 Абу Джафар Мухаммад ибн Мухаммад Насир ад-Дин ат-Туси (1201–1274), персийски математик, механик, астроном, философ, разностранен учен. Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, или Авицена (ок. 980–1037) е персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, естествоизпитател. Смятан за баща на съвр. медицина. — Бел.прев. Какво е да принадлежиш към народ, който винаги е обиден и винаги е прав? Ислямът придава на арабите увереност и чувство за превъзходство. Арабите мюсюлмани са недооценени от външния свят и възхваляват сами себе си. Арабинът християнин е нещастно същество, евреите едва забелязват разликата между арабите — християни и мюсюлмани. За тях и едните, и другите са кръвни врагове. Но като враг мюсюлманинът е по-надежден.

Евреите не ни се доверяват, макар да сме избрали Израел, да сме негови граждани с надеждата, че това ще е общият ни дом. Не ни се доверяват и мюсюлманите — за тях ние сме по-лоши врагове от евреите.

Бих заминал за Европа или Америка, но като арабин съм свързан с възможно най-силни семейни, родови отношения. За семейството си аз не съм отделна единица, живея в подчинение спрямо всичките си роднини — на по-възрастните, защото съм задължен да ги уважавам; на по-младите — защото съм задължен да ги подкрепям. Да излезеш от този кръг е почти невъзможно. Ако можех, бих се развел с Мириам, ние с теб бихме заминали за Кипър, бихме се оженили там и бихме живели в която и да е страна, където растат дървета и цветя, където хората се нуждаят от градини и паркове… За да се случи това, трябва да престана да бъда арабин, а е невъзможно. Ти ще си останеш немкиня, оплакваща помрачението и жестокостта на предците си; Даниел ще си остане евреин с безумната идея да направи всички хора деца на Бога; а аз — арабин, жадуващ освобождение от тежката арабска традиция да принадлежа не лично на себе си, а на някой по-старши: на баща си, на Бога или на Аллах.