Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Разбира се, помня добре този откъс от Деянията на Апостолите, когато от небето върху апостолите се спуснали пламъци и те започнали да говорят на различни езици и всички чули своите родни наречия. А Даниел сякаш живее с този пламък.

Наистина, когато трябваше да пристигнат румънци, му купих учебник по румънски език, две седмици го държа на бюрото си, а вечер го взимаше със себе си.

— Много е полезно да си сложиш учебника под възглавницата, събуждаш се сутрин и всички уроци са научени… — ето какво ми каза.

Наблюдавайки го, разбираш, че езикът не е от съществено значение, важен е пълнежът, който стои зад езика. Тук има някакво противоречие. Ако е все едно на какъв език се служи, защо трябва да се хвърлят толкова усилия да се превежда всичко на иврит? Постоянно правя нови копия за богослужения в различни преводи, защото той иска всяка една дума да бъде разбираема. Въобще понякога забелязвам някои противоречия във възгледите му. Веднъж казва едно, друг път — друго и аз невинаги успявам да го следвам.

1959–1983 г., Бостън

Проблемът за националното самосъзнание тук, в Америка, се подменя отчасти от проблема за самоопределението, различни неща, макар сходни. Националното съзнание, поне при евреите, е ограничена област както отвътре, така и отвън. Обявявайки се за народ на Книгата, евреите определят себе си като хора, които притежават, усвояват и практически прилагат Тората. Това е идеология. Тя определя чувството за избраност, изключителност и преимущество спрямо всички останали народи, а също и изолацията от християнското и всяко друго съобщество. Разбира се, винаги са съществували отделни представители на народа, които са се отклонявали от общо зададената програма, изпадали са от руслото на националния живот. Сама по себе си херметизацията на еврейското общество по естествен път е довела до създаване на легендата за „еврейската тайна“, която се е развила през вековете до идеята за „всемирен еврейски заговор“ против всички. Последният такъв „разобличен“ заговор по наше време беше делото в Русия срещу лекарите малко преди смъртта на Сталин. В нашия век ударът падна вече не върху традиционното еврейско съобщество, а върху професионалистите, голяма част от които — ако разбирам правилно — не са религиозни хора. Всъщност това е последният жив остатък от Катастрофата. Вероятно е същият остатък, за който говори пророк Исая.

Подобно изтребление на голяма част от народа не се случва за първи път в историята. Впрочем вавилонският плен е обръщал хората в роби, но не им е отнемал живота. Същото е било и в Русия през сталинските времена.

Европейското еврейство във вида, в който е съществувало през последните три века, е унищожено. Не мисля, че е способно да се възстанови: няколкостотин хасиди, добрали се от Беларус до Ню Йорк със своя Любавички цадик 83 83 Цадик (от ивр. праведник): в юдаизма — благочестив, безгрешен човек, ползващ се с особеното разположение на Бога, но по-скоро като маг, езотерик, чудотворец и старейшина, „талисман“ по местата, където са живели, и тези места се добавяли към имената им: напр. Любавички (от Смоленските Любавичи). — Бел.прев. няколкостотин ешиботници 84 84 Ешиботник (от ивр. презиращ труда). В религ. учебни заведения „ешива“ младите „студенти“ са учени да приемат Тората и религ. практики (молитвата) като единствено смислено съществуване, без да работят. — Бел.прев. и начело ортодоксалните митнагдимски 85 85 Митнагдимите са противници на хасидизма от средите на ортодоксалните равини и водачите на еврейските общини. Като религиозно движение хасидизмът възниква в края на XVIII в. сред евреите в Полша, Литва и Русия. — Бел.прев. равини… едва ли са жизнеспособни в съвременния свят. Децата на ортодоксалните евреи щурмуват в Америка Холивуд, а в Палестина — арабите. Може и да греша, но ми се струва, че след Катастрофата еврейството е загубило коравия скелет, който го е държал. Освен това аз, атеистът, срещнах и по време на войната, и в следвоенните години много евреи, преживели кризата на вярата — нашият народ се е превърнал в колективен Йов, седящ сред пепелището, лишен от деца, здраве, имущество, от самия смисъл на съществуването. В голяма степен изгубил съкровището, с което се е гордял — самата вяра.

Нещастната племенница на жена ми, Циля, шестгодишна, стояла на селската улица, в тълпата, една полска селянка я държала за ръка, а всички местни евреи били затворени в плевнята, която се канели да запалят. Момиченцето се молело на Бога да спаси майка му. Но плевнята била подпалена и осемдесет човека заедно с майка й и сестрите й изгорели. Циля била укрита от добри католици, преживяла войната и заминала за Израел. Момичето било от много религиозно семейство, но оттогава никога не е влизала в синагога: ако Него Го има, Той е виновен пред мен и аз не Му прощавам, а ако Го няма, какво да говорим за Него…