Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Преди вечерята Йосеф ме отведе в стаята, която му служи за ателие. Показа ми работата си, много изкусна. Имаше миниатюрни книги, имаше и старинни молитвеници. Разказа ми, че по-голямата част от работата му сега идва от Америка — американските евреи купуват от аукциони старинни еврейски книги и ги реставрират, а после ги предават в музеите. Такава мицва! Йосеф е бивш московчанин, завършил е някакво реставраторско училище и в Русия се е занимавал с реставриране на икони. Навярно са били православни, но не разпитвах. Наистина е интересно. Три години е лежал в затвора — реставрираните от него икони заминавали контрабандно на Запад, а него някой го наклеветил. С жена си се запознал покрай работата си — тя била отговорник в православна църква и му давала поръчки. Всичко това ми разказа сам. После се усмихна и замълча. Стана ми ясно, че има още някаква история, достатъчна за малка повест. След това приятелите ми казаха, че голямото момче е от първия брак на жена му. Докато не седнахме на масата, говорихме на руски. На масата — свещи. Лея ги запали с еврейска молитва. Стеснявах се да попитам за какво е молитвата. Но и без превод бе ясно, че е за благодарност. Какво да ти описвам онова, което ти отлично знаеш.

След това стопанинът на дома също с молитва разчупи хляба и наля вино в голяма чаша. Просто евхаристия! Имаше различни ястия: две хали 81 81 Хала е съботен еврейски хляб, който се замесва с мед и ябълки. Той задължително присъства и на празничната вечеря на Рош а шана — еврейската Нова година. — Бел.прев. които Лея беше пекла сама, риба, салати, печено… На масата седеше и една руска старица, Прасковя Ивановна, майката на Лея. Със забрадка! Преди хранене се прекръсти. Прекръсти и чинията си със сбръчканата си ръчичка! Шабат, Шалом, Христос Воскресе!

Завидях им от цялото си сърце — случваше се именно това, което съм желала цял живот. Половината от хората, с които се запознах при това си идване — лекари, този реставратор, една съседка на приятелите ми, медицинската сестра англичанка от болницата — всеки има заплетена история.

Рита явно е по-добре. Посреща ме с думите: „А, дойде ли…“. Сякаш съм на петнайсет години и се връщам призори у дома. Следващата седмица ще я прехвърлят в приюта. Ще бъда тук още няколко дена. Целувам те. Ева.

1988 г., Хайфа

Драги Павел! Вместо писмо ти пращам касета. Вече не мога да пиша — ръцете не ме слушат. И краката също. Въобще, лежа почти като труп, единствено главата ми работи. Това е най-ужасната мъка, която само Бог може да измисли. Мисля си, че Го има. Но по-скоро дявола. Във всеки случай ако наличието на дявола може да се разглежда като доказателство за съществуването на Бога, то признавам, че тази двойка съществува. Макар да не виждам принципна разлика между тях. Врагове на човека. И сега неизвестно защо аз съм жива, вместо да си лежа спокойно в гробището, без да преча на никого. Не можеш да си представиш как се суетяха около мен и съживиха този стар чувал кости. Каквото и да помоля, всичко се изпълнява. Дори ми донесоха пшенична каша. Но аз имам една заветна молба, която те няма да изпълнят — да ме оставят да умра. Казвам това съвсем спокойно. Често съм попадала в ситуации, в които съм била на косъм от смъртта, но тогава ми се искаше да живея и да се боря и винаги печелех! Можеш и да не ми повярваш, но аз винаги съм побеждавала, дори в лагера. В края на краищата ме реабилитираха, което означава, че съм победила. Сега за мен да победя значи да умра, когато аз искам. А аз искам. Лекуват ме. Разбираш ли, те ме лекуват… Най-смешното е, че даже им се удава — местят ме в кресло, лека-полека си движа ръцете, краката, това се нарича „положителна динамика“. От цялата тази динамика аз искам само едно — да мога да се домъкна до прозореца, да се преметна през перилата и да полетя надолу — там има прекрасна гледка, която все повече ме тегли към себе си.

Освен теб никой няма да ми помогне. Ти ме обичаше през младостта ми, аз те обичах, докато тази телесна краста живееше в мен. Ти си ми приятел, ние сме от едно гнездо и затова си единственият, който може и е длъжен да ми помогне. Ела и ми помогни. Никога не съм молила никого за нищо. Ако можех да се справя без странична помощ, нямаше да моля никого. Но не мога да отида сама дори до гърнето. Ако бяхме на война, щях да помоля да ме застрелят. Но молбата ми е по-скромна — ела и ме изведи на балкона. Това е толкова дребно нещо. Твоя Рита.