Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Умницата Естер ме гледаше изумена, сложи ръката си върху моята и каза:

— Ева, това, за което говориш, ми е познато само от художествената литература. Длъжна съм да ти призная, макар да рискувам да загубя уважението ти, че съм лош експерт: през целия си живот съм имала един-единствен мъж, съпруга си, и не знам нищо за любовниците. Отношенията ни с мъжа ми бяха толкова пълноценни, че никога не ми се е искало да прибавям нещо към тях. Продължавай, но не разчитай да ти дам разумен съвет в тази област.

В този момент разбрах, че преамбюлът ми е твърде дълъг и говоря съвсем не това, което ме вълнува наистина.

— Да, да, аз не искам съвет за отношенията си с Гриша. Работата е в друго и всичко е много по-болезнено.

Алекс беше на шест, когато с Рей се разведохме по взаимно съгласие. По това време той още не бе толкова известен и богат, колкото сега, но като цяло решението на съда беше в моя полза и ние с Алекс сме напълно осигурени. Алекс обожаваше баща си. Когато се оженихме с Гриша, той трудно прие новия мъж. През цялото време посочваше разни предмети — стол, чиния, възглавница — и заповядваше на Гриша да не ги пипа, защото са на баща му. Психологът ни посъветва да сменим обстановката и сменихме жилището. Алекс не приемаше Гриша, не искаше да си ляга вечер без баща си, макар Рей никога да не бе го слагал да спи. С една дума, Алекс страда две години и ни късаше нервите.

После аз влязох в болница, лежах почти месец и за това време всичко се подреди. Те останаха без мен и Алекс видимо е почувствал, че не само аз, но и Гриша е готов да го защитава. По това време Рей се бе преместил в Калифорния и много рядко общуваше със сина си. Алекс се обиждаше и веднъж отказа да се види с баща си, когато той дойде в Бостън. Рей беше забравил да го поздрави за рождения ден и Алекс много се измъчваше.

През последните три-четири години отношенията между Алекс и Гриша станаха особено добри. Алекс обожава Гриша, който прекарва много време с него. Двамата имат много общи интереси. Какво да добавя към това. Естер… На тях им е толкова добре без мен, че аз ревнувам…

Естер не разбра какво имам предвид. Пък и аз самата изричах на глас това кошмарно подозрение за първи път. В момента, в който го казах, нещо в мен се скъса. Почувствах, че е истина. Т.е. не зная каква е степента на близост между тях, какво точно се случва между тях, но изведнъж стана очевидно, че те са влюбени един в друг…

Алекс е на петнайсет години. Има прекрасни отношения със съучениците си. Но абсолютно не се интересува от момичета. Не знам какво да правя. Страхувам се евентуално да не науча онова, което предизвиква у мен смътни подозрения. Напълно съм объркана. Опитвам се да предвидя различни варианти. Ами ако изведнъж подозренията ми се потвърдят? Какво трябва да направя? Да убия Гриша със собствените си ръце? Да го тикна в затвора? Незабавно да се разделя с него?

Аз, разбира се, полудявам, но в целия този кошмар има и ревност… И ужасно женско унижение… Въобще не съм готова за такъв обрат на нещата, при който ще се окаже, че мъжът ми и синът ми са хомосексуалисти…

Аз изтърсих всичко това пред Естер.

И разбрах какво значи истинска мъдрост. Такова отношение към живота — от висотата на птичи полет. Естер извади от едно шкафче тъмна бутилка без етикет, между другото, начената, постави две големи чаши.

— Исак имаше любима напитка, калвадос. Стои от времето преди смъртта му. Един негов колега от Франция му донесе бутилка с много силен калвадос от нормандска ферма. Виждаш ли, дори няма етикет. Собствено производство. Исак не успя да я допие. Пиеше по чашка вечер…

Тя сипа от тъмната, приличаща на коняк течност. Пийнахме. Питието беше меко и едновременно загряващо.

После тя ми каза буквално следното:

— Ние преживяхме ужасна война. Избиха всичките ни роднини. Видяхме селото след екзекуцията. Видяхме разтопените след зимата планини от трупове, оглозгани от животни. Разстреляните деца. Аз си забраних да си спомням за това. Но сега съм длъжна да ти кажа: момчето ти е живо и щастливо. Щом това е така, защо казваш, че е нещастие? За теб. Но не и за него. Има различни нещастия, за които не се сещам. Естествено, гледам на това като на голяма беда. Но твоето момче е живо и е доволно от живота. Аз не зная нищо за тези отношения. Те предизвикват у мен недоумение и дори протест. Но това е извън опита ми. И извън твоя опит. Остави засега нещата каквито са. Почакай. Сега навярно ти е трудно да общуваш с Гриша. Всичко трябва да се обмисли, но не бързай. Ако ситуацията е наистина такава, то тя не е възникнала вчера. Помни само, че никой не е умрял.