Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Нямам по-близък човек на света от теб — ти си част от онзи довоенен живот, който бе така щастлив — в нашия любим дом с татко, мама и Галинка.

Толкова обичах всички, че реших да се жертвам, омъжих се за Иван, надявайки се да спася семейството. Не спасих никого, само обезобразих живота си.

Чувствам се опустошена след погребението. Тежките мисли, нови и стари, не ме оставят и за минута. Когато бях млада, ненавиждах мъжа си. След гибелта на семейството ни и раждането на Хенрик Иван се стараеше да помага както може, за да дойда на себе си, дори за известно време престана да пие — през първата годинка на Хенрик не го изпускаше от ръцете си. Ако в него е имало нещо добро — това беше любовта му към мен и към синовете ни. Всъщност аз съм виновна пред него, защото се омъжих, без въобще да го обичам. Даже го ненавиждах. Но той ме обичаше много. А когато започна отстъплението на немците и ние тръгнахме с тях, много пъти малодушно молех Бога да ме отърве от него. Но колкото и големи да са били престъпленията на Иван, пред мен той не бе виновен за нищо. Виновната бях аз. Ако някой може да го съди, това не съм аз.

Скъпа моя Марися! Може би и моят живот щеше да бъде друг, ако се бяхме срещнали по-рано, преди края на войната. Тогава може би щях да намеря сили да си тръгна от Иван, но изминаха десет години, преди да се разбере, че си оцеляла и по чудо да се открием една друга. Не бих започнала да те търся, защото навремето Иван узна със сигурност, че през онази нощ всички поляци са били разстреляни. Кой да знае, че си имала възможност да се спасиш…

Предложението ми да дойдеш при мен е съвсем трезво, не го правя от отчаяние, не е необмислено. Предполагам, че няма да искаш да се преселиш в Англия, но в края на краищата можем да се установим и някъде в Европа. Бихме могли да си купим къщичка в някое тихо село в Южна Франция или Испания, или на Пиренеите. Там е много красиво, помня го от онова ужасно пътешествие, което направихме из Франция и Испания. Не си представям живота в днешна Полша, но в края на краищата съм готова да помисля и за това.

И двете ми снахи, жените на Хенрик и Теодор, няма никога да се преместят в тази къща. Пък и какво да правят в глухата провинция. Тук няма даже нормално училище. Така и ще живея сама до смъртта си. Но ако ти се съгласиш да дойдеш, заедно бихме си живели щастливо. Моля те, не ми отговаряй веднага, помисли си.

Слагам в плика снимки. Доста са стари. Иван ги е правил, докато беше здрав. Това е градината около къщата. Сега е малко изоставена, през последната година занемарих всичко. Но ще намеря сили и ще я оправя. На едната снимка се вижда фасадата на къщата ни, а на втората — заснетата от балкона градина. Имаше и снимки на стаите, но бяха много тъмни, а и съм ги пъхнала някъде и не мога да ги намеря.

Целувам те, скъпа сестро. Споменавай ни в молитвите си. Беата.

Декември, 1987 г., Бостън

Вчера разказах на Естер за първи път това, което толкова ме тревожи в последно време. Изпитах огромно облекчение. Оказа се, че тя е единственият човек, с когото мога да говоря. Още повече че всъщност няма за какво. Няма нищо конкретно. Но докато си подбирах думите, опитвайки се да разкажа за важните за мен неща, някак си сама си събирах мислите в главата. Нейното мълчаливо присъствие ми помага много. Отдавна съм разбрала това: когато общуваш с умен и положителен човек, сякаш той излъчва нещо, което те кара и ти да придобиеш тези качества. Когато разговарям, да кажем, с Рита — е точно обратното. Ставам агресивна и тъпа. Ненавиждам се. В последния разговор с Естер за първи път изказах на глас ужасните си подозрения.

Историята е много дълга. Когато се запознахме с Гриша, Алекс беше на шест години. Тогава бях омъжена за Рей и бракът ни едва се крепеше. Кариерата на Рей вървеше нагоре, той гастролираше много, вече знаех, че са се появили някакви жени. Печелеше добре. Лесни музикантски пари! Както идваха, така и отлитаха. Не можех да напусна работа, седях си в лабораторията, правех анализи на почви и се тормозех. И се появи Гриша! Такова момче. Той се влюби безумно. Улично познанство, между другото. Видя ме и тръгна след мен. А ми беше толкова необходимо…

На това място от разказа ми веждите на Естер леко се повдигнаха. Тя, разбира се, е от онази порода жени, които никога не се запознават с мъже на улицата.

Но аз й разказвам всичко, както си беше. Започнахме да се виждаме с Гриша. Той е с десет години по-млад от мен. Рей, между другото, е по-стар и винаги е имал проблеми от сексуален характер. Подозирам, че цялата си агресия, избухливост, темперамент, заради който феновете му така го обичат, отдава изцяло на музиката и за него не остава почти нищо. Е, всъщност няма значение. Появи се Гриша и това бе чудесно, дори отношенията ни с Рей се подобриха, защото вече ми беше все едно…