Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

После все пак наминах към старинното еврейско гробище, което заема половината планина. Отначало не ми се искаше, не обичам гробищата. Но — тъй или иначе — отидох. След като в Париж се довлякох до „Пер Лашез“, то това тук беше нищо работа. Прах, камъни, трошляк. Край един камък се появи възрастен арабин, който предложи срещу десет долара да ми покаже гробището. Отказах му, заявявайки, че не съм американска туристка, а обикновена жена от Полша. Тогава той ми предложи да изпием по чашка кафе. Стори ми се, че това е сериозно предложение, с далечни последствия и пак отказах. Тогава той започна да разказва, че имал петдесет камили. Аз изразих възхищението си. Казвам му: „Това е голяма работа!“. Петдесет камили е по-добре от петдесет автомобила. Той се зарадва много и се разделихме като приятели. Кажи ми честно, Естер, имаш ли познат, който да има петдесет камили?

Взех такси и се добрах до автобусната спирка. След няколко часа бях в Хайфа. Побягнах към болницата. Поседях пред огъня на нейните очи. Тя не говори, но аз и така знам до последната дума какво иска да ми каже.

В дъното на душата ми постоянно шава мисълта за Алекс и Гришка, но аз я гоня надалеч. Целувам те. Твоя Ева.

Април, 1988 г., Бостън

… Не мога да се свържа с теб по телефона. Имам молба. Не съм сигурна, че си в състояние да я изпълниш, но докато си в Израел, може да имаш възможност да ми помогнеш. Работата е там, че напоследък се занимавам с подреждане на книжата на Исак, които са много, и неочаквано се натъкнах на един пакет — оказа се книга, изпратена му от аукцион, след като почина. И ето, две години след смъртта му отварям пакета и в него се оказва удивително красива книга — струва ми се, че е ръкопис с прелестни миниатюри. Занесох я в Еврейския музея, където ми казаха, че това е Агада, доста рядко издание. Веднага ми предложиха да я купят, но поне засега не се каня да я продавам. Това, което искам, е да се реставрират някои повредени страници. В музея казаха, че такива книги е най-добре да бъдат реставрирани от израелски специалисти. Но този, който е работил такива неща, е починал неотдавна, а други специалисти няма. Може би ти ще разбереш от своите приятели не могат ли те да намерят такъв човек. Ако не — не. В края на краищата книгата е лежала толкова време, може и още да полежи в този си вид. Целувам те. Естер.

Април, 1988 г., Хайфа

Мила Естер! Оставам за още една седмица. Пак преместих датата на полета, този път за шести май. Най-сетне си взех кола под наем. Всичките им коли бяха с механични скорости, а аз съм отвикнала, отдавна не се движа с автомобил и не исках да рискувам. Страната е толкова малка, ако станеш рано, до четири часа можеш да обиколиш половината. Бях на Мъртво море и още веднъж на Кинерет. Само до Ейлат не стигнах. Колко ми харесва тази страна със своята миниатюрност! Всичко ти е под ръка. Трябва само да я протегнеш. Да!

Твоята молба! Един от най-добрите реставратори е съсед на йерусалимските ми приятели, Стив и Изабел. Само си отворих устата — и в същия ден се озовах при него на гости. Тук в Израел всеки човек е цял роман. Такива забавни истории, такива биографии, че дори моята избледнява. Узнавайки от Стив, че съм родена в гето, реставраторът изпитал такова съчувствие към мен, че ме покани в петък вечерта в дома си. По този начин за първи път станах участник в истински шабат. Ти, естествено, знаеш прекрасно как изглежда, но на мен ми бе за пръв път и ми направи голямо впечатление. Нали съм ти говорила, че през цялото си детство съм мечтала за истинско семейство. Приютът, после детският дом, после животът с майка ми, живот, отричащ напълно семейните ценности; животът с Ерих — горе-долу, без любов и дружба, само преживявания в леглото. След това несполучливият опит с Рей: Алекс се роди, а той дори и не помисли да отмени гастролите си. Когато се появи Гриша, ми се струваше, че всичко си е дошло на мястото… Но това, което предусещам, ще означава пълен и окончателен провал на моята мечта за семейство!

И ето, представи си маса със свещи: красива, немлада жена — както разбрах по-късно, рускиня, приела юдаизма. Едра, с големи ръце, движи се като голямо животно, може би крава, но в добрия смисъл: обръща бавно глава, бавно върти очи. Голяма гръд, надвиснала над масата, рижи коси, но вече малко поугаснали. А какви са били, личи по синовете й: две огненорижи момчета. Приличат на баща си — с тънки носове, тънки пръсти, миниатюрни. После се видя, че тази Лея не е много по-висока от мъжа си, но Йосеф е толкова безплътен, тесен, подобен на престарял ангел. Май ти казах, че от Русия го е откъснала любовта към иконите. Знаеш ли, изведнъж ми стана ясно защо евреите нямат икони и не биха могли да имат: те самите имат такива лица, че никакви икони не са им нужни.