Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Той се оказа прав. Евреите не се нуждаеха от мен. Религиозните евреи въобще предполагаха, че съм пристигнал тук с цел да обръщам евреите към християнството. От мен имаха нужда, разбира се, живеещите тук католици. Не зная колко са католиците от Полша, мисля, че са повече от хиляда, има и много деца от смесени бракове и техните проблеми са още по-сложни от тези на католичките полякини. Изобщо, не са само поляците, има католици от Чехия, Румъния, от Франция, Литва и Латвия. Повече от половината ми енориаши не знаят полски, но всички пристигнали учат иврит.

По такъв начин моята възвишена мечта съвпадна със суровата необходимост, доколкото единственият общ език на енориашите ми е именно иврит. Парадоксът е в това, че Църквата, говореща на езика на Спасителя, не е църква на евреите, а църква на имигрантите. Отхвърлени, малоценни, незначителни за държавата хора… Ето ти християнска лингвистика: в ранните времена богослужението, произлязло изцяло от юдаизма, преминава от иврит на гръцки, на коптски, по-късно на латински и славянски езици; сега при мен се явиха поляци, чехи и французи, за да се молят на иврит.

Евреите в съобществото ни са по-малко от всички. За годините, през които съм тук, съм кръстил само трима. Беше красиво кръщене — в Йордан. Бяха мъже на католички. Надявах се, че ще останат в Израел. Всички заминаха. И не само те. Познавам и други евреи-християни, които напускат Израел. Няколко семейства на араби-католици заминаха за Франция и за Америка. Не знам как ще ги приемат там, но разбирам защо заминават.

Навремето покръстеното християнство напуснало Израел, тръгнало по света. А тук останали некръстените апостоли. Спасителят не е кръстил никого. Доста загадъчна история. Въобще отношенията на двамата велики — Йоан и Исус, са много загадъчни. Ако не броим срещата на бременните им майки, когато „младенецът помръднал в утробата“, те са имали една-единствена среща — на Йордан. Цял живот са живели върху една педя земя, страната е мъничка, а не са се срещали. При това са били роднини и е извън съмнение, че е имало общи семейни събития — сватби, погребения… Да не се срещнат може само нарочно. Не са искали да се срещнат! Каква е тайната тук! Да надникна в нея ми помогна знаменитият събеседник, професорът по юдаистика Давид Нойхауз. Той изучава еврейските религиозни течения от периода на Втория храм. Двете най-важни за него фигури са „историческият Йоан Кръстител“ и „историческият Исус“. Нойхауз използва източници, малко известни на християнските изследователи. Признавам, обхваща ме вълнение, когато се докосвам до еврейски документи от онова време. Тук лежи, запечатан със седем печата, отговорът на главния за мен въпрос — в какво е вярвал нашият Учител? И вярвал ли е Той в Отца, Сина и Светия Дух? В Троицата?

Нойхауз анализира, че съществуват различия във възгледите на Исус и Йоан Кръстител. Йоан е бил уверен в скорошния свършек на света и е очаквал Страшния съд, както преди него Кумранските мъдреци и както след него Йоан Богослов в „Апокалипсис“. Според Нойхауз жаждата за незабавен съд и желанието да се накажат веднага нечестивите са били чужди на Исус. Той не е последвал Йоан Кръстител, макар известността и авторитетът на последния да са били много големи. Мога да предположа, че Кръстителят е отблъснал Исус със своите есхатологични очаквания, със страстната си насоченост към края на света. Следващата проповед на Учителя е посветена изцяло на живота, на неговия смисъл и ценност.

Жив Бог за живи хора.

Впоследствие историческото християнство се е опитало да организира съд над света. И съд над евреите. В името на Исус. Т.е. Божественият съд е заменен от човешки и се е извършвал от името на Църквата.

Давид Нойхауз изучава Исус в контекста на еврейската история. Отговор на въпроса „В какво е вярвал нашият Учител“ може да се получи именно по този начин, изхождайки от еврейския контекст.

Професор Нойхауз ме покани у дома си, което е голяма чест. Има красив дом в стар йерусалимски квартал, където навремето са започнали да строят пришълци от Германия. Сега там живеят богати хора — много университетски професори, известни лекари и юристи. Напомня малко на уютно предградие в южен европейски град. Влязох в къщата — голям хол, огледало, масичка, всичко е толкова прилично и буржоазно, а на най-видното място стои скулптура: доста голяма свиня. Веднага попитах защо той оказва чест на такова презряно животно. Ето какъв бе отговорът му: