Людмила Улицкая - Даниел Щайн, преводач

Сред всеобщата радост идва доста намръщеният Даниел, сяда и казва:

— Поздравявам ви за победата. За тази война до края на века ще пишат всички военни учебници. Арабите никога няма да ни простят такова унижение.

А Муса, който също намина този ден, говореше:

— Даниел, аз по-добре познавам арабите, те ще намерят начин да изтълкуват поражението като голяма победа. Арабите няма да позволят на света да им се присмива.

Даниел кимна — той много обича Муса, те се разбират един друг добре:

— Разбира се, Муса, само вътрешно освободеният човек може да се надсмее над себе си и да разреши на другите да се посмеят.

Изведнъж си спомних картината с мотора, когато возеше онзи хасид:

— Да, миналия ден цяла Хайфа ти се смя!

— Ти какво, видя ли ни? — изплаши се Даниел.

— Разбира се, видях ви. Не само аз, целият град едва не умря от смях!

Според мен той се разстрои. Започна да обяснява:

— Разбираш ли, той закъсняваше за кадиш и нито едно такси, нито един автобус. Видях как тичаше насам-натам, спрях и му предложих да го закарам. И той се качи. Нищо особено. Докарах го до мястото, той ми каза едно „благодаря“ и това е. Какво смешно има?

Муса се държеше за корема от смях. А Даниел продължаваше да недоумява:

— Ние бяхме в една посока!

— Това е, защото и двамата сте евреи, а с арабите евреите няма да бъдат в една посока. Казвам ти го като арабин. Ние, арабите християни, въобще нямаме къде да се денем. И от вашите победи, и от вашите поражения.

Изпихме си кафето. Преди да тръгне, Даниел ми рече:

— Хилда, а ти не си чеши особено езика за това, че съм возил хасида.

— Даниел, на никого дума няма да кажа, но целият град ви видя!

— А може да не съм бил аз, а някой друг свещеник?

Честна дума, няма друг като него.

1967 г., Йерусалим

Конспект за консултация преди изпита при проф. Нойхауз

1. Периодът на Втория храм е завършил през 70-а година. Храмът е бил разрушен, а храмовите жертвоприношения са били прекъснати. Започнала е епохата на богослужението в синагогите. Смята се, че докато Храмът е съществувал, евреите са идвали в него три пъти в годината — на Сукот, Песах и Шавуот 73 73 Песах (еврейската Пасха, през март-април): отбелязва изхода от Египет и робството преди 3300 г.; Шавуот (края на м. май — началото на юни): възпоменание за даването на Тората, Закона, на евр. народ на планината Синай; Сукот (септември-октомври): както е казано в Тората, Празник на веселието — приключва прибирането на реколтата и следва Йом Кипур, когато се опрощават греховете на евреите. — Бел.ред. .

Бележка отстрани: Последните два са съотносими с християнските Пасха и Петдесетница, за Сукот може да се пита.

Трудно е да си представим, че селяните от Галилея са извършвали такова поклонничество три пъти в годината — пътят само в едната посока по онова време е траел седмица, още една седмица са продължавали празниците. Можел ли е селянинът да си изостави стопанството за три седмици? В синоптичните Евангелия 74 74 Първите три евангелия от Новия Завет се наричат синоптични — тези от Матей, Марко и Лука, защото в тях се говори за едни и същи събития, свързани с Исус, и се цитират едни и същи негови изречения, често съвпадащи дословно. — Бел.прев. се казва, че за цялото си детство Христос е бил в Йерусалим само един път за празника. По-реално е да се предполага, че всеки юдей е извършвал такова поклонение веднъж на няколко години.

Шмуел Сафрай, съвременен изследовател, смята, че в началото на първи век, още преди разрушаването на Втория храм, вече са съществували синагоги — където юдеите са се събирали в събота за четене на Тората и съвместна молитва. Именно на такива събирания Христос е изцелявал болните.

Макар обикновено юдейските изследователи да не ползват християнски източници, в дадения случай е интересно да се види какво казва Новият завет.

Има множество споменавания за синагогите в текста на Новия завет. Възможно е да е ставало дума за богати частни домове на хора, предоставящи помещение за съвместни молитви и четения на свещените текстове със съседи и съселяни.

Мисля, че съществуващите до ден-днешен развалини на Капернаумската синагога, християнска светиня, се датират неправилно, но ще оставим това на съвестта на съвременните археолози и на туристическия бизнес. Но по същество тази синагога е доказателство за това, че Храмът още не е бил разрушен, а службите в синагоги вече са съществували.